Цар Иван Александър

Иван Александър( ) е български цар. Дългото му управление започва с някои успехи, но липсата на достатъчно военна сила осуетява неговите по-късни политически планове. В последните му години Българското царство е разделено и отслабено, което при неговите наследници довежда до падане под османска власт.

Управление Цар Иван Александър започва активно своето управление. Още през 1331 г. той освобождава редица български земи в Източна Тракия. Постига подобрение на отношенията с Сърбия. Женен е за дъщерята на влашкия княз– Теодора, от която има трима сина: Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Шишман.

Първият период ( ) от царуването на Иван Александър е успешен: воюва с Византия и заличава последиците от битката със сърбите при Велбъжд, възвръща земите между река Тунджа и Черно море, използва византийските междуособни борби, за да получи Пловдив и 8 крепости в Родопите.

Срещу новия български владетел обаче избухва сериозен бунт във Видинска област, където се създава силна болярска коалиция, начело с деспот Белаур. Ромеите използват този момент, за да сложат ръка над всички освободени от Иван Александър градове в Тракия.

… На 18 юли 1332 г. обаче българите им нанасят тежко поражение в битката при Русокастро и източнотракийските земи са върнати на България.. Едва през 1337 г. Иван Александър успява да потуши бунта на Белаур. През същата тази година той провъзглася и тримата си синове за царе.

Вторият кратък период ( г.) от управлението на Иван Александър е неуспешен. България търпи поражение, когато се бори против унгарското нахлуване и срещу граф Амадей VI Савойски при похода му към Българското черноморие. Отношенията с византийския император продължават да са враждебни.

Съвсем в края на царуването на Иван Александър османската експанзия в Тракия засяга и България със загубата на няколко крепости, сред които най- вероятно са Пловдив и Стара Загора. Накрая той разделя царството между синовете си Иван Шишман (владетел на Търновското царство) и Иван Срацимир (Видинското царство). Настъпва упадък в държавата и наследниците на Иван Александър стават последните български владетели.

Просветна, културна и религиозна дейност Търговските отношения с Венеция, Дубровник и Генуа, както и културният живот по времето на Иван Александър са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции. Иван Александър е възхваляван неколкократно от византийския патриарх Калист и в Песнивеца.

Царят е голям меценат, покровител на книжнината и изкуствата, и прави много дарения на църкви и манастири, основава нови. Според едно предание, само в Софийско той издига 14 църкви. Неговото управление бележи връхна точка в развитието на Търновската архитектурна и живописна школа.

След 1344 г., когато царят утвърждава властта на Българската държава в Родопите, Бачковският манастир става важно духовно и книжовно средище на българите. Иван Александър щедро дарява и уголемява този манастир, като след 1344 г. построява няколко нови сгради към него.

Иван Александровото евангелие Четириевангелето на цар Иван Александър, наричано също Лондонско евангелие, е един от най-известните и ценни български кирилски ръкописи. Евангелието е създадено по поръка на цар Иван Александър през г. от монаха Симон и е било предназначено за личната библиотека на царя. Бил е притежание и на цар Иван Шишман.

… Представлява препис на евангелията на св.ев. Матей, Марко, Лука и Йоан Богослов на 268 пергаментови листа, като в началото на всяко Евангелие е изобразен на съответният евангелист. Текстът е украсен със златни заглавки и е илюстриран от 366 цветни миниатюри.

Изготвил: Благодаря Ви за вниманието!