Райна Княгиня
Биография Райна Княгиня е родена в град Панагюрище, през 1856г., в семейството на духовник от известния по онова време Футеков род. Благодарение на това, а и факта, че е подпомогната от Панагюрската община, тя получава добро за времето си образование в Стара Загора. На 20-годишна възраст Райна Попгеоргиева завършва учението си в град Железник и се връща в Панагюрище през 1876г.. Започва да работи като учителка. Започва да се сближава с революционните среди, когато Георги Бенковски я кани на едно от заседанията на Панагюрския комитет. На него, Райна Княгиня е натоварена с изключително отговорна задача – да ушие знамето на панагюрските въстаници. Градът бил център на Четвърти революционен окръг на Априлското въстание, затова и местните дейци се нуждаели от крепител на духа. В навечерието на бунта, Георги Бенковски яхнал своя кон, а зад него застанала Райна Княгиня. Тя гордо развявала съшитото от нея знаме, на което били сякаш извезани онези думи, които смразяват сърцата ни и до днес – Свобода или смърт.
Семейство Райна Княгиня се жени за Васил Дипчев – друг български революционер, родом от Панагюрище. Преминала през множество страдания, Райна Попгеоргиева продължава да работи и да дава мило и драго за Отечеството. Тя е майка на 5 сина. Един от тях умира като малък, но другите четирима оцеляват и се издигат до офицерски постове в българската армия. За голямо съжаление обаче, тяхната съдба също е изпълнена със страдание.
Първият син Първият и син – генерал Иван Дипчев, е герой и участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Показва изключителна смелост в боевете. След 9 септември 1944г. новата комунистическа власт в страната отнема къщата, която майка му – Райна Княгиня е строила с огромни усилия. Иван Дипчев е осъден на смърт, но смъртната присъда не е изпълнена, тъй като той умира на г. в Ловешкия затвор.
Вторият син Вторият и син – Георги Дипчев е машинист на торпедоносеца Дръзки и участва в потапянето на турския кораб Хамидие. Умира няколко години след края на Втората световна война.
Третият син Третият и син – Владимир, по примера на братята си се занимава с военно дело. Участва в превземането на Одринската крепост, в Междусъюзническата и Първата световна война. От фронта се завръща със заслужени три ордена За Храброст. На 10 октомври 1944г. Владимир изчезва безследно на път за работа, най-вероятно разстрелян без съд и присъда.
Четвъртият син Последниятт и син – Асен е на 21г., когато започва Първата световна война. Разбирайки за вестта, той веднага се записва доброволец, за да се сражава за България. Сражава се при Тутракан и е един от първите, които влизат в крепостта. Участва в битките при Дойран и Добро Поле. След края на войната е награден с орден За Храброст. Съдбата му е подобна на тази на братята му – след 9 септември 1944г. е осъден и излежава присъда в различни лагери. В крайна сметка е освободен, на преклонна възраст и е лишен от пенсия.
Знамето Райна Футекова е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски ѝ предлага да ушие знамето на Априлското въстание. Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа Свобода или смърт в долния край има и две букви П и О (за Панагюрски окръг). На 22 април деня на освещаването му Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица.
Изготвила: -Валентина Петакова IIIгклас