Галилео Галилей 15 февруари 1564 г. – 8 януари 1642г.

Галилео Галилей (Galileo Galilei) е роден на г. в гр. Пиза, 21 години след смъртта на Коперник и три дни преди смъртта на Микеланджело. Расте и получава образованието си в Пиза и Флоренция, градовете на великото херцогство Тоскана. В тях е започнало зазоряването в европейската култура, известно като Ренесанса. В манастирското училище Галилей се запознава с трудовете на гръцките и латинските автори. В Пизанския университет, където той постъпва на седемнадесет години, за да изучава медицина, предмет на неговите интереси и самостоятелни занимания стават физиката на Аристотел, съчиненията на Евклид и Архимед. През 1584г. Галилей изоставя медицината, а две години по-късно с интерес бива посрещнат първият оригинален труд на младия физик Галилей за изобретените от него хидростатични везни и за центровете на тежестта на пространствени фигури. Биография

На 25 години Галилей е вече професор по математика и физика в най- големите италиански университети - в Пиза ( г.), в Падуа ( г.), а по-късно в университета във Флоренция, където заема почетната длъжност първи математик и придворен философ на тосканския херцог Козимо II Медичи. Галилей е в близки и дори дружески отношения с много висши духовни лица - по това време ковачи на съдбата на държавата, като се ползва в тези среди с голям авторитет.

Още като студент Галилей не одобрявал философстването и вече като преподавател заел позициите на бунтар спрямо него. Открито критикувал тези, които свеждали изучаването на природата до цитиране, повтаряне и тълкуване мислите на Аристотел. Младият учен стигнал до извода, че физическите принципи трябва да се опират на практическия опит и експеримента. Тази идея била революционна по същността си и имала решаващо значение за по-нататъшното развитие на науката. Опитвайки се да проникне в същността на явленията, Галилей не се ограничавал просто с провеждане на експерименти, а при тълкуването им предварително изключвал всички случайни или второстепенни фактори. Откритията направени от него са сплав от логика и експеримент, от идеи или мислени експерименти и тяхната проверка.

Махалото Студентската работа на Галилей Своите първи наблюдения и опити Галилей провел още като студент – второкурсник в Пизанския университет. За лаборатория му послужила огромната катедрала в центъра на града – архитектурен шедьовър от XI век, а за обект на изследванията – бронзовият полилей, останал в паметта на местното население като лампата на Галилей. В един вълнуващ разказ, придобил ореол на легенда, Винченцо Вивиани разказва за откритието на своя учител.

През 1583г. 19-годишният Галилей наблюдава движението на полилея и открива закона за постоянството на периода на люлеенето на махалото. Капризното течение или случайното побутване от някой богомолец заставяло полилеите в църквата да се люлеят с различна амплитуда. Галилей забелязал, че независимо от тяхното отклонение, периодът на колебание на свещника-махало оставал постоянен.

За да се докаже това бил необходим някакъв прибор за измерване на времето. Но кой би разрешил такова кощунство – в божия храм да се внасят прибори, още повече от студент? Галилей се сетил да използва за целта собствения си пулс – периодичното движение, което природата е вложила в човека чрез биенето на сърцето му. На пръв поглед люлеенето на полилеите е някакво незначително явление. Но в наблюденията на Галилей то е изиграло роля, подобна на случаите с ваната на Архимед и нютоновата ябълка. Както казва Лагранж, нужен е изключителен гений, за да се установят природните закони при явления, които винаги са били пред очите на всички и все пак са се изплъзвали от вниманието на изследователите. Геният успява да види в обикновени събития или явления онова, което милиони хора не са видели преди него.

Практик по природа, по-късно той предложил да се използват колебанията на махалото за измерване на неголеми времеви промеждутъци - предложил проект за часовник, който да действа на основата на отмереното движение на махалото. Слепотата, която го сполетяла в края на живота му, попречила да осъществи този проект. Той поръчал разработката на сина си Винченцо и на ученика си Вивиани, които създали първия вариант на такъв часовник. Революцията, извършена в техниката за измерване на времето, има за свое начало откритието на Галилей, което той направил преди повече от четири столетия с помощта на вътрешния си часовник – собствения пулс.

Телескопът на Галилей В края на 1608г. до Галилей идва вестта за холандското откритие на оптичен уред (зрителна тръба), който помага отдалечените предмети да се виждат наблизо и ясно. Откритието бързо станало популярно и било разпространено в кралските дворове на почти всички европейски държави. До Галилей достига само едно указание - в състава на тръбата има лещи. С присъщата си упоритост той - преоткрива устройството на тръбата и в средата на 1609г. построява първия си уред, който увеличавал три пъти. Първата тръба не го задоволява, пристъпва към направата на втора - с увеличение осем пъти, за да стигне до третата с диаметър на обектива 5,3см, дължина на тръбата 124,5см и увеличение 32 пъти. Обърнал прекрасния си нов инструмент към небето и променил представата ни за Вселената. Галилеева тръба

С тази тръба Галилей направил великите си открития, които слагат началото на телескопичната астрономия. Първият и последният му телескоп се пазят днес в Музея на история на науката във Флоренция.

Първият и последният му телескоп се пазят днес в Музея на история на науката във Флоренция. Телескопът на Галилей, или както днес се нарича в астрономическата оптика Галилеева тръба, е система от плоско изпъкнала леща - обектив и плоско вдлъбната - окуляр. Тя дава прави образи, но зрителното й поле е твърде малко. С този крайно несъвършен инструмент всъщност започва астрономическата дейност на великия учен. С първата си тръба той показва на учудените зрители от кулата на черквата "Св. Марко" във Венеция далечни обекти, които едва се виждали с просто око.

Галилей смятал, че наблюденията и опитите са най- вярното средство за опознаване на природата за това в астрономията той отдавал особено значение на наблюденията на небето. Николай Коперник, Джордано Бруно и техните съвременници са можели да видят небето само с невъоръжено око. Галилей бил първият учен започнал да наблюдава небето с помощта на построения от него телескоп. Главната заслуга на Галилей не е в изобретяването на телескопа (и той никога не е твърдял това), а в неговото гениално приложение. С помощта на зрителната тръба за няколко месеца той се превърнал от физик-новатор във велик астроном.

Астрономически наблюдения - открития Отначало наблюдавах Луната – толкова близка, като че ли отдалечена на два земни диаметъра..... Ние с пълна увереност стигнахме до заключението, че лунната повърхност не е съвсем гладка, равна и с най-точна сферичност, както огромното мнозинство философи мислят за нея и за другите небесни светила, а обратно – тя е неравна, грапава, покрита с долини и възвишения, подобно на земната повърхност Галилей е и първият, публикувал сведения за планини и кратери по повърхността на Луната, основавайки се на очертанията от светлина и сянка по нея. На базата на тези наблюдения той дори прави оценки за височината на планините. Това го довежда до заключението, че Луната е груба и неравна, точно като повърхността на самата Земя, а не е идеалната сфера от теориите на Аристотел. Луната – Грапава

Звездите и Млечният път Наблюдавайки звездното небе Галилей се убедил, че има много повече звезди отколкото могат да се видят невъоръжено око. При разглеждане на Млечния път, смятан преди това за мъглявина, отчетливо видял множество звезди, струпани толкова гъсто, че приличат на облаци, гледани от Земята. Така се потвърждава смелата мисъл на Джордано Бруно за това, че звездите слънца са огромно множество и значи Вселената е безгранична и необятна. Тези открития на Галилей били посрещнати с възторжено удивление от съвременниците му. По примера на Галилей, астрономи в различни страни започнали да наблюдават небето с телескопи (астрономически тръби) и напълно потвърдили откритията на Галилей.

Сатурн с уши Пръстените на Сатурн за първи път са били забелязани от Галилео Галилей през 1610 г., но първоначално той погрешно смятал, че те са големи спътници в близост до планетата. В писмото до своя благодетел, херцогът на Тоскана, Галилей пише: Сатурн не е сам, а е съставен от три части, които почти се докосват и не се движат или изменят една спрямо друга. Подредени са на една права, успоредна на зодиака, средната част е Сатурн, който е около три пъти по- голям от страничните части.

Галилей е описал Сатурн като имащ уши. През 1612г. Земята пресича равнината на пръстените (така става и през тази година ), вследствие на което те стават невидими и през 1613 г. след като Земята се отдалечава от равнината им, те отново стават наблюдаеми. Това явление обърква допълнително Галилео, който смятал пръстените на Сатурн за дръжки, стърчащи от двете страни на диска на планетата. След почти половин век холандският учен Кристиян Хюгенс, който вече разполага с телескоп с 93- кратно увеличение доказва, че видените от Галилей " петна" всъщност са пръстени.

Венера - фази Откритията, направени от Галилей, били зашеметяващи. Той твърдо вярвал в учението на Коперник за строежа на Вселената, но разбирал, че то се нуждае от подкрепа с данни от наблюдения. И търсил тези данни, разбирайки колко е огромно значението на наблюденията, направени с неговата тръба. Най- убедителното доказателство за правотата на коперниковото учение било откриването на фазите на Венера: Тези явления не оставят никакво съмнение относно движението на тази планета; с абсолютна сигурност стигаме до извода, съответстващ на твърдението на питагорейците и на Коперник, че тя обикаля около Слънцето, подобно на другите планети.

Петна на Слънцето Следващото откритие на Галилей са слънчевите петна. Това откритие той публикувал през 1612г. Петна върху Слънцето били наблюдавани и от други астрономи няколко месеца преди това. Но те се мъчили да ги обяснят със съществуването на някакви по- малки тела, въртящи се около Слънцето. Така запазвали чистотата на Слънцето. Единствен Галилей стигнал до извода, че петната са образувания от слънчевата повърхност.

Срещу обясненията и "доказателствата", че слънчевите петна са образувания не на слънчевата повърхност, Галилей дава ясни доказателства: движението им от източния към западния край на Слънцето, говорещо и за околоосно въртене на Слънцето за около 28 денонощия, пресичането на слънчевия диск от петната за 14 денонощия недвусмислено показват, че те се намират върху самото Слънце и най-после, че въртенето на Слънцето е косвено доказателство за въртенето на Земята около нейната ос. През 1613г. Галилей публикувал съчинението си "Съобщение и разсъждения за слънчевите петна и техните свойства". Наблюденията на Галилей разрушавали догмите, наследени от Аристотел, за идеалните сфери и съвършенството на небесните тела. Със своите открития той нанесъл удар по непорочността на небето.

Нов научен мироглед Не било лесно на Галилей в борбата с противниците му независимо от голямата му известност. Срещу него въстават всички привърженици на Аристотел. Те не само отричали откритията му, отказвали са да погледнат през телескопа му или приемали, че той е годен само за наблюдение на земни, но не и на небесни тела. Те с някакво упорство, въпреки хилядократните покани, отказваха да погледнат нито към Луната, нито към телескопа (текст от писмо на Галилей). Когато все пак някои от тях поглеждали през телескопа, обяснявали видяното с оптическа измама, която се дължала на стъкълцата.

Напрегнатата научна работа на Галилей не е само в областта на астрономията. Той продължавал да работи и по въпросите на физиката - динамика и статика. Пръв доказал, че въздухът има тегло. През 1612г. излязло и съчинението му "Разсъждения за плаващите тела". То имало съвсем ясен антиаристотелев характер. Неоспоримите доказателства на Галилей в полза на новата наука озлобили неговите противници. Ясно било, че борба с него може да се води само със старото изпитано средство на католическата църква - обвинение в безбожие и ерес. На 5 март 1616г. Конгрегацията забранява учението на Коперник и съчинението на Фоскарини. Това решение не би повлияло на работата на всеки самотен изследовател и не би му попречило да разработва по-нататък възгледите на Коперник. На Галилей обаче е необходимо общуване с широки кръгове учени и изследователи. Затова забраната на пропагандата на Коперниковото учение е била тежък удар за него. Петнадесет години той мечтае отново да влезе в защита на учението на Коперник. Едва през 1632г. изглеждало, че е настъпило чаканото време. Надявайки се на защита от страна на новия папа Урбан VIII, Галилей издава във Флоренция своя знаменит "Диалог за двете системи на света - Птолемеевата и Коперниковата".

В "Диалог" можем да намерим цялостните възгледи на Галилей по основните философски въпроси, представите му за природата и възможността за нейното изследване. "Диалог" съдържа сведение за почти всички научни открития на Галилей, които са предадени под формата на отговори или обяснения от страна на двама от героите. Но те не изчерпват неговото значение. Това произведение дава пълна характеристика и на философските възгледи на автора. То разкрива идеите на един от най- големите учени-мислители на Възраждането. В него Галилей се проявява изцяло като учен, който чертае нови пътища в науката и проповядва нов мироглед.

По основните философски въпроси Галилей е подчертан материалист - светът е материален и съществува независимо от човешкото съзнание. Галилей въвел нови изследователски методи в науката - наблюдението, опита и математическия анализ. За Галилей светът е безкраен и материята вечна. Галилей отрекъл неподвижния център на света с философски и астрономически доводи, но той отрекъл и възможността да се установи абсолютното движение в природата. Галилей ясно показал грешката на Птолемей за неподвижността на Земята. Но той видял и грешката на Коперник, който твърдял, че Слънцето е неподвижно, а само планетите се движат около него.

Инквизицията В печално известният съд на Инквизицията на 22 юни 1633г. по делото Галилей, ученият бил принуден да се отрече от резултатите си и на колене да прочетепризнанието, написано от неговите съдии:Твърденията, че Слънцето се намира в центъра на света, е нелепо, философски лъжливо и формално еретично, защото е право противоположно на свещеното писание. Твърденията, че Земята не е център на света, не е неподвижна, а се движи и притежава още денонощно въртене, е също нелепо, философски лъжливо и, разглеждано богословски, представлява, най-малко, заблуждение, противно на вярата.

Историята показа, че тези догми на църквата са били опровергани, но признанието на Ватикана малко се е забавило. През 1992г., повече от три столетия и половина след съда над Галилей, папа Йоан Павел ІІ официално призна греха си спрямо учения и се извини за това с думите, че осъждането му е било грешка. Галилей действително бил унизен от инквизиторите, заставен да се отрече от своето учение. Но църквата не успяла да сломи неговия дух. Своята присъда той произнесъл в последния си труд Беседите: Природата, господне мой, се надсмива над решенията на князе, императори и монарси, и тя не би изменила, по тяхно желание, ни на йота своите закони.

Легендата приписва на Галилей думи, уж произнесени веднага след отричането му: И все пак тя се върти. Тези думи са се превърнали в символ на борбата за научна истина, макар че някои историци подлагат на съмнение случаят. По нареждане на папата, последните осем години от живота си Галилей бил под строг домашен арест (във вилата си Арчетри край Флоренция), лишен от правото да общува. Специален надзирател следял за неговото поведение. Здравето му се влошило и в края на 1637 година напълно ослепял.

Починал на 8 януари 1642 година. Учениците и почитателите на големия учен намерили най-точните думи, с които да изразят възхищението си от неговите гениални способности, написвайки на гробницата му: ЗАГУБИ ЗРЕНИЕТО СИ, ЗАЩОТО В ПРИРОДАТА НЕ ОСТАНА НИЩО, КОЕТО ТОЙ ДА НЕ Е ВИДЯЛ