Приказки на граматиката Приказка за приключенията на Силвия в училището на думите

Десетгодишната Силвия ходи на училище с голямо желание. Най-много обича часовете по български език. Затова и винаги пише с удоволствие домашните си. Понякога толкова дълго се застоява пред тетрадките, че родителите й започват да й правят забележка. Ето какво се случи една вечер с нея...

Силвия сънува чуден сън... Отива на училище, но... Това не е нейното училище... На вратите на класните стаи не пише ІVа, ІVб, ІV в, а табелки с надписи: Клас на глаголите, Клас на прилагателните имена, Клас на числителните имена. Попаднала съм в училището на думите...

Клас на прилагателните имена Силвия любопитно надникна в класа на прилагателните имена и видя, че две от тях се карат. Едното беше Силен, а другото Мъничък. Не ме бутай, че знаеш ли колко съм силен?Не стига, че си умалително, ами и се вреш навсякъде. Извинявай! Какво ще ми се извиняваш? Като си сложа частицата за превъзходна степен, ще стана Най-Силен! А ти? Ха- ха-ха. Ти ще станеш Най- Мъничък!

Би първият звънец и Силвия забърза по коридора... На следващата врата пишеше: Клас на съществителните имена. Силвия спря до вратата и се заслуша. Познай какво срещнах! Едно местоимение.И то взе да ми се хвали колко важно място заемало в езика. А аз му казах:Аз съм Съществително!Най- същественото от всички думи. Да не говорим,че съм и Собствено! А то ми се репчи,че ако съм се повтаряло то ме замествало и него лесно го помнят... А ти не му ли отговори, че ако ние не съществуваме то няма да има кого да замести?

В този момент видяха Силвия... Ти коя си? Силвия Пашова А, значи си от нашите...Седни при нас! Но аз не съм съществително име! Да не си местоимение?

И изведнъж започнаха да я канят от всички редици... Първо от редицата на съществителните нарицателни от среден род... Силвия се ядоса и каза,че не е от среден род, а от женски и веднага я поканиха в редицата на съществителните нарицателни от женски род. - Не,не... Вие не ме разбирате! Аз съм човек! Тогава пък я поканиха в редицата на съществителните нарицателни от мъжки род, защото човек е в мъжки род...

Силвия се притесни... Искаше да обясни на думите коя е, затова реши да изпробва друг начин. -Нали знаете, че всяка дума има значение... И че всяко съществително име назовава... Предмет! Ами.... Аз съм този предмет. -Извинявай,предмете,обаче ти каза,че си Силвия Пашова,момиче, човек и от женски род. Да,така е! -А,не...Тук има някаква грешка. Кое от тези неща си всъщност?Ние обичаме точността.

Гласът на съществителното име звучеше заплашително. През главата на Силвия преминаха всичките й знания по български език,но тя не смееше да направи нищо. На помощ й дойде вторият звънец, защото всички съществителни се втурнаха по местата си и със страх зашептяха: -Госпожа Граматиката идва! Госпожа Граматиката идва!

Звънецът продължаваше да звъни и Силвия се стресна. Беше Време за ставане. Силвия видя учебника по български език и се усмихна. Съжали,че не е останала, за да види какво правят в час и защо така се притесняват от госпожа Граматиката.

Автор на приказката Веселина Георгиева. За вас я разказа: Йорданка Първанова