Щом ни прати пролетта с топъл дъх покана, ние, първите цветя, никнем рано-рано. Ала най-напред се кичи всеки с бялото к о к и ч е ! К О К И Ч Е Л Р Д У Г Помисли!
След кокичето веднага разцъфтява второ цвете. Жълта шапка то си слага и като пламтящо свети. На кокичето другарче, то се казва м и н з у х а р ч е ! М Н З Х Р А У И Ч Е О Е К Ъ Д Помисли!
Също още в пролет ранна украсява този свят - мъничка, благоуханна и със виолетов цвят. Тя е третата им дружка, с нежно име т е м е н у ж к а ! Т М Е Н Е У Ж А НШ И И Ъ Д К Помисли!
Майско цвете е, което се жълтее по полето. Няма със игла прилика, но нарича се и г л и к а ! Л К Е Н Ш И И А К Г Помисли!
През месец април в гроздоцветие цяло разцъфва във розово, синьо и бяло. Звънче до звънче, пискюл до пискюл се люшкат във нежното стръкче з ю м б ю л! Ю Б М З Ю Л Ь Н ОО Й Помисли!
С цветове съм белоснежни, като чашки – лодки нежни, цяла приказна флотилия… Как се казвам? Водна л и л и я ! Л И Л И Я Н ЕС Ж А К Помисли!
Цъфна ли, поляната жълтее. После се покрива с топки бели. Духнеш ли ги, вятър ли повее, литват парашути. Накъде ли? Вярвам ще отгатне млад и стар, че аз съм простото цветче г л у х а р ! ЛУ Г Х А Р ПО М Я К Помисли!
Загледани във дребните тревички със четири листа ме търсят всички, че знак съм аз на щастие или на любов, донесени от д е т е л и н а ! Т Е Л Д Е А И Х ИЯ Р М Н Помисли!
Кръгла жълтичка паричка с бяла – на ресни – якичка. Всеки знае, без да пита, че се казвам м а р г а р и т а ! Р Г М Р А А Т А И Ъ Ъ Б Н Н Помисли!
Аз съм твърде рядко цвете и раста по върховете на отвесните скали – край гнездата на орли. Само алпинисти смели стъпват в моите предели, че опасности безкрай са оградили е д е л в а й с а ! В АЛ Д Е А Й С Х И ИМ Помисли! Е
С червена чашка, жълта или бяла, аз като знак съм на държава цяла. С цветя изпълвам нейното поле. Тя е Холандия. А аз – л а л е ! А ЛЛЕ Ъ Д Х К У Р И М Н Помисли!
Откъсват ме, за да си спомнят един за друг – като заминат. Навсякъде раста аз скромна, но с ярък цвят – небесносиня. Уж дребничка съм като мравка, но с дълго име н е з а б р а в к а ! З А Н Б Е К А В Р А Ъ И Л Помисли!
Бог Перун така ме омагьоса: дълга синьожълта свещ да нося и да шепнат бабичките тайно, че съм цвете дяволско, омайно, че незнайна сила в мене блика… И са ме нарекли п е р у н и к а ! Р У П Н Е А К И О И Г М Л Помисли!
Под Балкана съм родена – бяла, розова, червена, жълта – всякъде позната с красотата, с аромата… В сватбени коли се возя, а се казвам просто р о з а ! О З Р А Т Д Б Я М Помисли!
Изработи: Румяна Семковска град Карлово