Екологизация, 2011 Възприемане на заплахата и горовност за реакция в ситуация на повишена радиоактивност Петър Кърджилов СУ ФЖМК Секция Екология и екологизация Деп. НЗОС - НБУ

акценти Въпросът за защита на населението от ПРА в България в контекста на авариите в Чернобил и Фукушима Съобщението при риск комуникация: Разширен модел на паралелен процес от Ким Уит (Мичигански университет) Проучване на възприемането на заплахата от ПРА и готовността за реакция в България

АНКЕТНА КАРТА : Компоненти на възприеманата заплаха и ефикасност при повишена радиоактивност Променлива Ключов въпрос Възприемана уязвимост Доколко е възможно да се случи повишена радиоактивност в мястото, където живеете? Възприемана сериозност Какви биха били последиците за здравето и околната среда при радиационно облъчване? Ефикасност на реакцията Според Вас сигурни и ефективни ли са препоръчаните от институциите мерки за защита от ПРА? Лична ефикасност Имате ли нужните умения и ресурси, за да предприемете препоръчаното от институциите поведение?

изводи Въпреки изпитаната криза с повишена радиоактивност от 1986 г. и актуалните аварии на АЕЦ Фукушима-1 в Япония, отговорните институции в България и медиите не предприемат комуникационна програма за предпазване на населението. Резултатите от емпиричното проучване посочват твърде вероятно следване на контрола на страха при евентуална авария или инцидент с ПРА, според РМПП, по-конкретно изпадане на много от гражданите в състояние на паника. Необходимо е актуализиране и прецизиране на информацията за защита при такъв тип криза в комплексен апел за опасност и периодичното му разпространяване сред населението чрез всички необходими канали. Всичко това трябва да бъде изпълнено от пеофесионални риск и кризисни комуникатори с помощта на учените от всички науки с отношение към проблема.

Благодаря ви за вниманието!

References: Literature: [1] Петев, Т. Комуникационната спирала. Аскони-издат, С., с. 34, [2] Coombs, W. T. Choosing the right words: The development of guidelines for the selection of the appropriate crisis response strategies. – Management Communication Quarterly, pp. 474 – 475, [3] Heath, R., OHair, D. The Significance of Risk and Crisis Communication. In R.L Heath & H.D. OHair (Eds.). Handbook of Risk and Crisis Communication (pp. 5–29). – New York, NY: Routledge, [4] Palenchar, M.J. (2005). Risk communication. In R.L.Heath (Ed.), Encyclopedia of public relations (Vol. 2, pp. 752– 755). Thousand Oaks, CA: Sage. [5] Alexey V. Yablokov; Vassily B. Nesterenko; Alexey V. Nesterenko. Chernobyl: Consequences of the Catastrophe for People and the Environment. (Annals of the New York Academy of Sciences) (p. 231), - Wiley-Blackwell, [6] Witte, K. Putting the fear back into fear appeals: The extended parallel process model. Communication Monographs, 59, 329– [7] Roberto, A., Goodall, C., Witte, K. Raising the Alarm and Calming Fears: Perceived Threat and Efficacy During Risk and Crisis. In R.L Heath & H.D. OHair (Eds.). Handbook of Risk and Crisis Communication (pp. 285 – 291). – New York, NY: Routledge, [8] Stephenson, M.T., & Witte, K. Creating fear in a risky world: Generating effective health risk messages. In R.E.Rice & C.K.Atkin (Eds.), Public communication campaigns (3rd ed., pp. 88– 102). Thousand Oaks, CA: Sage., [9] Христов, Ч. Убеждаване и влияние. Сиела, С., с. 52, [10] Бондиков, В. Съпоставимост на емпирични изследвания., С., 1997.

References: Web Pages: Web Pictures: