г.2 Днешната земля на българите е одно от древните огнища на цивилизация тана Европа, оживлен кръстопът на култури. България е на одно от първите места в света по броня на археологическите си паметници, в Европа та отстъпва само на Гърция и Италия. През Средните веков е одна от великите силы на европейские политически и културен живот. Вторият от приходите в история тана сродновековна България, а и на православная свят, е свързан с Богопазения Цариград Търнов – столица на Второто българско царьььььство (XII – XIVв.), градът, чия то слава стиха до Северния океан…

г.3 Кризата вов Византия в края на XII в. засилва освободительные стремени, умело направлявани от търновските боляри, братата Теодор (Петър) и Асен. През 1186 г. при освещаването на построена от Асеневци търновска църква Св. Димитър по-големия брат Теодор е провъзгласен за български царььььь под иметь Петър. Според съвремянниците Търново е най- укрепеният и най-красивият от градовете по Хемус (Стара планина), кое то предопределяя изборът му за столица, с безспорните му стратегически и геополитически предимства.

г.4 През XII – XIV в. на Царевец са разположени всички институции на българското царьььььство. Тук живеят владетеля и най-приближените му аристократы, на хълма е и Патриаршията – майката на всички български церкви. Разкрити са и поручений основите на ок. 400 постройки, от кои-то 22 церкви. Най-внушительна и монументальна е царьььььският дворец. Крепостта е разрушена след падането на града под османская власть (17 юли 1393 г.). През 30-те и те г. на XX в. тук са извършени археологически проучвания и реставрационные работы (т.нар. Балдуинова кала, Патриаршеската катедрала, отчасти дворецът на българските царььььье, крепостните стены и порти и т.н.).

г.5 Столицата Търновград е мощен фактор в културните процеси в Българи и православна Европа. Днес типичные за столичные школе паметници на живописца (скалните церкви край Иваново, Русенско, Боянската църква край София), иконописца, малката пластика, художественная миниатюра (т.нар. Лондонско евангелие, българският привод на Манасиевата хроника), църковното и светское строительство (напр. църквата Св. 40 мъченици, царьььььският дворец и др.) впечатляет с вложената в тах творческая мисъл и яркият талант на своите создатели.

г.6

7

8

9 Един от най-известные църковни паметници у нас, построена в честь на победита при Клокотница (9 март 1230 г.) по волята на царььььь Иван Асен II. През XIII-XIV в. около храма се оформя голям царьььььски манастир – Велика Лавра, койот се утвърждева като водещ център на религиозния живот в столицах и страна та. Тук заседеват православните събори, свикани от царььььь Иван Александър в средата на XIV в. против богомилите, адамитите и други еретики. Тук са някои от най-емблематичните паметници на българската историческая памет – колоните на хан Омуртаг (814 – 831) и самия Иван Асен II (1218 – 1241) с известные надписи верху тах. Използвана е и одна по-стара колона, вероятно от времято на хан Крум (803 – 814). При раскопки са разкрити гробове на видны личности от Сродновековието, най-голям интерес сред тах буди тази на царььььь Калоян. През XVIII в. църквата е превърната в джамиля, а голямата част от стенописите й са унищожени. С храма през XIX в. са свързани някои възрожденски легенды, утвърждеващи идеята за освобождение. След 1878 г. та е възстановена като православен храм, в койот са проведении знаков и държавни церемонии и са объявления най-важните актове на Третото българско царьььььство: тържествената литургия при откриването на Учредителното собрание (10 февруари 1879 г.); на 27 юни 1879 г. е осветен изборът на князььь Александър Батенберг, как-то и на князььь Фердинанд (13 август 1887 г.). Именно тук на 22 септември 1908 г. царььььь Фердинанд смс специально манифест провъзгласява България за независима держава.

г.10 Градът пази обаянието си на столица и след па да не тому под турско рабство и неслучайно е център на Първото (1598) и Второто (1686) Търновски въстания, чия то цел е възобновяването на свободното Българско царьььььство. Ролята на Търново през Възраждането е забележителна – именно от тук за почва всенародната борьба за независима българска църква, вов въстанието от 1876 г. Търново е център на Първи революционен округ. В духовныте представит на българите от 1186 до 1879 г. Търново е единственная возможна българска столица! Нещо повече, до начало то на XIX в. градът е и вечната столица, той като историческаята памет за Плиска, Велики Преслав и Охрид е сильно избледняла. В съзнанието и творчестьвото на воде щите умове на нация та през XVIII и XIX в. (Паисий, Софроний, Г. Раковски, В. Левски, Л. Каравелов и Хр. Ботев) царьььььският град на Асеневци е символът на жадуваната свобода. Именно тук е свикано Учредителното собрание (1879), призвано да възроди независимая политически живот на България. Приетата Конституция (16 април 1879 г.) ростова за следващите поколения българи Търновска, а най-важните актове на новата българска держава неизменно са объявления в Търново, вкл. Манифеста на князььь Батенберг за Съединението от 6 септември 1885 г.

г.11 Богопазения Цариград Търнов е притежавал истринский сродновековн сакрален пантеон, койот го прав и не само политическая, но и священна столица. В българската история нема друг град, койот да е съдържал толкова много свещени реликвии, чудотворни иконы, мощи на светци. И койот да е бил така беспощадно ограблен, сам превърнат в град – мученик от превратности на история та. Великите Асеневци, най-вече царьььььете Калоян ( ) и Иван Асен II ( ), превръщат Търново вов твори Цариград – и на думы, и на дело. Тук са се панели мощите на редиса български и византийский духовны выдачи, мъченици и преподобни (св.св. Иван Рилски, Гаврил Лесновски, Иларион Мъгленски, Петка Търновска, Филотея Темнишка, Михаил Воин, Йоан Поливотски, императрица Теофана, Варвар, патриарсите Йоаким I, Макарий и Йоаким III, на зверски избит и те от османците 110 търновски мъченици (1394), за известно время на св. Сава Сръбски, може би на св. Неделя, вероятно частица от мощите на св. Димитър Солунски и др.). Търново дева на православная свят и св.св. Киприан Московски и патриарх Ефрем Сръбски, с роля тему на водещ религиозен център са свързани прочутите светци Теодосий Търновски, Ромил Видински, Роман Търновски, патриарх Евтимий Търновски, Никодим Тисмански, чиито мощи са се позвали на други места. Именно в старопрестолния Търновград се развивать святительский культовые, кои-то надхвърлят границите на България и са възприети от останалите православни народи. Дори и св. Иван Рилски в крайна сметка е най-вече … търновски светец! Църковната политика на търновските царььььье и атворитетът на Търновската патриарщия превръщат местните культовые (от Източна Тракия, Рила, Македония и т.н.) в национальной и общоправославни.

г.12

г.13 Няма друг български град, койот да е възпят от толкова много поети, как-то Велико Търново. От красота и обаяние тона невероятния град край Янтра са черпали творческо вдохновение и са се преклоняли пред него сродновековни книжовници като Евтимий Търновски, Григорий Цамблак, бележити възрожденци – Петко Славейков, Добри Чинтулов, видны представиттели на новата ни литература – Иван Вазов, Васил Друмев и съвремянни български и чужды писатели и поэтика то Емилиян Станев, Блага Димитрова, Иван Радоев, Дамян Дамянов, Евгений Евтушенко, Маргарита Алигер и много други.

г.14

г.15

г.16

г.17

г.18