П редпоставки. Америка 1492 г. – Колумб. Мор. път за Индия 1498 г. Магелан обикаля света. През ХVI - ХVII в. П оследици.

Предпоставки: търговията с Изтока; приказните му богатства; жаждата за злато; въвеждането на компаса; строежа на каравели;

С помощта на краля и кралицата на Испания през 1492 г. генуезкия кап. Христофор Колумб потегля на запад през Атлантика. Откриване на Америка Отплава с 90 моряка на 3 кораба да търси Индия. След 70 дена и много трудности, вижда суша.

С оръдейния изстрел от кораба Пинта е ознаменувано новото откритие – континентът, наречен после Америка. Достига Бахамите и Сев. Куба. Вярва, че са острови от Предна Азия към Индия. Нар. местните индианци от Зап. Индия.

Местните са враждебно настроени, а златото така и не е открито. Следват още две плавания. Открива нови земеделски култури: тютюн, царевица, картофи, кафе, какао, захар…

До края на живота си Колумб смята, че е открил пътят за Индия, неподозирайки, че това е цял континент. Умира в дълбока бедност. Каква несправедливост!

Измежду последователите му, пръв е флор. Америго Веспучи – противоречива личност. Две от плаванията му до Ю. Америка са истински – 1499 и 1501 г.

Итал. Америго Веспучи го нарича - Нов свят, 1503 г. Мартин Валдземюлер – Америка, 1507 г. Герхард Меркатор – Северна и Южна Америка, 1538 г. Но Колумб не е забравен…

Тордесилски дог., 1494 г.: на зап. от 2200 км от о-ви Зелени нос в Атлантика – исп. владения и обр. - порт.

Порт. Вашку да Гама,Зап. Индия внася смут в Португалия. отплава за Индия с цел търговия. Напуска Лисабон с 3 кораба и 160 д. отбран екипаж – 8 юли 1497 г.

Заобикаля Африка от юг и през Индийски океан достига п-в Индостан. Намира дълго търсеният морски път до Индия 1498 г.

Слиза в Калкута и Ормузд на Персийкия залив, Молукските о-ви и бреговете на Китай. Създава колонията Макао. Подаръкът за Европа от приказната Индия са скъпоценни камъни, коприна, орнаменти от слонова кост, злато, сребро, и много скъпи подправки.

През 1500 г. Педро Алвареш де Кабрал достига днешна Бразилия, която нарича Земята на истинския кръст.

Когато в 1513 г. исп. Васко Балбоа пресича тясната суша на днешния Панамски канал, за първи път е открито Великото Южно море – Тихи океан. Това е от голямо значение за Испания, защото ако се заобиколи Америка от юг, през океана ще се достигне до така желаната Индия.

С тази задача се заема португалецът на исп. служба Фернандо Магелан. На 20. IХ.1519 г. с 5 кораба и 265 д. потегля от Сан Лукар (аванпорт на Севиля) за Индия. Магелан обикаля света След неимоверни трудности при преминаване на пролива сев. от Огнена земя (дн. Магеланов проток) прекосява Тихия океан и достига Филипините.

При сражение Магелан е убит. Завръща се един от корабите с д Елкано и 18 д. Какво доказва то?

Въпреки злополуката Магелан успява. По безспорен начин е доказана кълбовидността на Земята и големината на най-големия воден басейн – Тихия океан.

Тласкани от жаждата за злато испанските конкистадори проникват все по-надълбоко в неизследваните земи. Испанеца Ернан Кортес на 19.II.1519 г. с отряд от 600 д., 20 коня и 10 оръдия започва завладяването на огромната империя на Моктесума II в Мексико.

Подпомогнат от вярването на ацтеките, че е въплъщение на белия и брадат бог Кецалкоатл, Кортес завладява столицата им Теночтитлан. Слага ръка на огромни богатства. Съветвайки го да изпрати хора за златото във вътрешността, отговаря: Не съм дошъл за дреболии, а да служа на Бога и краля!

В ез. Текскоко ацтеките отглеждали земед. култ. по китайски образец, а после построили гр. Теночтитлан – добре защитен от тесни изкуствени ивици суша. Големият храм бил в центъра на града. На върха му имало две светилища – на бог Тлалок и Уицилопочтли. Срещу него било светилището на Кетцалкоатл –пернатата змия.

Неразделна част от ацтекските ритуали е човешкото жертвоприношение. При суша тържествена процесия от пищно облечени жреци, съпровождани от тълпи хора, се отправят към каменното светилище на кладенеца. Тук под звуците на оглушителни барабани, пронизителното пищене на мудикалните миди и жалната мелодия на флейтите, се извършва жертвоприношение. Следва зловещ молебен. Жертвата е красива девойка или пленен войн, хвърляни в кладенеца. Едва тогава бога на дъжда се смилява над хората да запали със своята факла огън на небето, който да породи мълнии и проливен дъжд.

Жителите му са в контакт с маите от п- в Юкатан. През XIIIв. те са във възход. М/у г. маите създ. Паленке, Чичен Ица и Копан. В Тикал е най- вис. им пирамида (65 м). Маите били отлични строители и майстори на украсата. Тази пирамида е с 4 стълбища х 91 стъпала + входното = 365.

След Кортес, Франсиско Писаро от 1524 – 1528 г. разрушава империята на инките в дн. Перу (Ю. Ам.). Оцелява само град Мачу Пикчу (1911 г. открит) - свидетелство за умението на инките да приспособяват селищата си към топографските дадености. От 1983 г. е под покровителството на ЮНЕСКО.

Един от най- големите стимули за испанците е златото на инките. В нач. на XVI в. те владеят най- великата империя за всички времена в Америките.

След смъртта на владетеля тялото му се балсамира и остава в двореца за почит като потомствен бог.

Най-добрият начин за обработка на стръмните склонове са терасите. Планинските участъци от Андите стават ниви. Укрепвани с камъни, напоявани с канали от реки и извори.

Системата кипу е хориз. въже с вертик. разноцв. върви, завързани през опр. интервали. Макар да се знае, че са следвали десетичната система на броене, нищо повече не ни е известно.

В период на криза испанците пленяват само със 160 авантюристи Аталхуалпа в столицата Куско г. В боевете умират инки и нито един испанец. Видял алчността на испанците за злато, той им предлага в замяна на свободата си да напълни килията си (30 м 2 ) със злато до тавана. Те се съгласяват, но после го удушават.

Резултати и последици: к олонизацията на Новия свят; п ренасянето нови земед. култури; р еволюцията на цените ; р ицарското съсловие запада; е дрите собственици богатеят; н араства властта на банкерите; и два времето на новите: силни монархии и европейска икономика;