ПОД ГЪБАТА Витали Сутеев

Веднъж силен дъжд застигнал Мравката. Къде ли да се скрие?

Мравката видяла на поляната малка гъбка и се скрила под нейната шапка.

Седнала под гъбата и зачакала да спре дъждът. А дъждът валял все по-силно и по-силно.

Допълзяла до гъбата мокра Пеперуда: - Мравчице, Мравчице, пусни ме под гъбата! Цялата се измокрих, не мога да летя!! - Как да те пусна? – казала Мравката. – То и за мен самата няма място. - Нищо. Все някак ще се сместим. И Мравката пуснала Пеперудата под гъбата.

А дъждът валял все по-силно..... Дотичала Мишката: - Пуснете ме под гъбата! Цялата съм вир-вода! - Как да те пуснем? Тук и за нас няма място. - Сместете се малко! Посместили се и пуснали Мишката под гъбата.

А дъждът валял и не спирал.... Край гъбата подскочил с плач Врабчо: - Намокриха ми се крилцата. Пуснете ме под гъбата да се поизсуша, да си почина, да изчакам дъжда...

- Тук и за нас няма място! - Посместете се малко, моля ви! - Добре! Посместили се – намерило се място и за Врабчо..

Изскочил на полянката Заек и видял гъбата: - Скрийте ме! – викнал той. – спасете ме! Кума Лиса ме гони! - Горкият Заек – казала Мравката. – Хайде още да се посместим..

Едва скрили Заека, дотътрила се Кума Лиса: - Да сте видели Заека? – попитала тя. - Не сме го виждали.

Дошла Лисана по-близо и започнала да души: - Да не би да се крие тук? - Къде може да се скрие? Врътнала Лиса опашка и избягала.

Дъждът спрял и грейнало слънцето. Всички радостно изскочили изпод гъбата.

Мравката се замислила и казала: - Как стана така? Отначало за мен едва се намери място под гъбата, а после се наместиха петима.

- Ква-ха-ха! Ква-ха-ха! – изсмял се някой. Всички погледнали нагоре – върху гъбата седяла Жаба и се смеела: - Ама, че сте! Гъбата…

И без да довърши избягала.Всички погледнали гъбата и се сетили защо отначало било тясно и за един, а после се намерило място за петима. А вие сетихте ли се?

КРАЙ !!! Преведе и адаптира : М. Чанева Автор: Виктория Кузнецова Viki.rdf.ru