Обсадите на Виена

План на презентацията - Предпоставки за военните действия - Предпоставки за военните действия - Състояние и боеспособност на османската войска - Състояние и боеспособност на османската войска - Състояние на отбранителните австрийски сили - Състояние на отбранителните австрийски сили - Обсадни действия – 1529г. и 1683г. - Обсадни действия – 1529г. и 1683г. - Последици от военните конфликти - Последици от военните конфликти

Основни задачи на изследването - Да се разгледат едни от основните военни конфликти в Европа през XVI-XVII век; - Да се проследят събитията около битките при Виена и нейните обсади; - Да се разгледат дипломатическите опити на Австрийската империя да избегнe самите конфликти и евентуалното поражение; - Да се набележат основните, ключови личности във военните и дипломатическите събития от този период;

Първата обсада на Виена от Османската армия пре 1529 г.

През август 1526 г. султан Сюлейман I побеждава войските на крал Людвиг II Унгарски в битката при Мохач. В резултат на това османците завладяват южна Унгария, а австрийския ерцхерцог Фердинанд I Хабсбургски, брат на императора на Свещената Римска империя Карл V, предявява претенции към унгарския престол от името на съпругата си Ана, сестра на бездетния Людвиг II. Фердинанд обаче е признат за крал само в Западна Унгария.

В Трансилвания благородникът Йоан Заполя иска короната за себе си и е признат за крал от Сюлейман I, в замяна на което Заполя му става васал в границите на Османската империя. След законодателното събрание (Диет) в Пресбург (дн. Братислава) на 26 октомври 1526 г. Фердинанд е признат за крал, тръгва на поход, за да си възвърне контрол над Унгария и в 1527 г.освобождава Буда, но османците контраатакуват и до 1529 г. му отнемат спечеленото през 1527 и 1528г.

Воюващи страни Австрия Австрия Свещена Римска империя Свещена Римска империя Испания Испания Бохемия Бохемия Османска империя Молдова Военни сили Ок Ок

Османските предводители Султан Сюлейман Великолепни (1520 – 1566) Паргали Ибрахим паша - Велик везир в периода

Австрийските предводители Николас, граф на Салм Вилхелм Фрайхер фон Рогендорф, - австрийски военен Филип дер Щрайбаре, - дук на Палатинейт - Нойбърг

Походът към Виена На 10 май 1529 г. Сюлейман I тръгва на поход от Константинопол с цел да завладее напълно Унгария и да неутрализира заплахата в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя. Сюлейман I е разполагал с около войници, 500 оръдия и товарни камили. Освен спахии (лека кавалерия) и еничари, армията на Сюлейман I е включвала и молдовци и сърби. Сюлейман действа като върховен главнокомандващ и през април е назначил великия си везир, бивш гръцки роб на име Ибрахим паша, за сераскер, командир упълномощен да дава заповеди от името на султана. На 10 май 1529 г. Сюлейман I тръгва на поход от Константинопол с цел да завладее напълно Унгария и да неутрализира заплахата в лицето на Фердинанд и Свещената Римска империя. Сюлейман I е разполагал с около войници, 500 оръдия и товарни камили. Освен спахии (лека кавалерия) и еничари, армията на Сюлейман I е включвала и молдовци и сърби. Сюлейман действа като върховен главнокомандващ и през април е назначил великия си везир, бивш гръцки роб на име Ибрахим паша, за сераскер, командир упълномощен да дава заповеди от името на султана. Сюлейман се отправя на поход на 10 май 1529 г. и среща пречки от самото начало. Пролетните дъждове, характерни за югоизточна Европа са особено обилни тази година, предизвиквайки наводнения в България и правейки части от пътя непроходим. Много големокалибрени оръдия затъват в калта и трябва да бъдат изоставени, а голям брой камили умират. Сюлейман пристига в Осиек на 6 август, а на 18 август го посреща значителните кавалерийски сили на Йоан Заполя, който му отдава почит, присъединява се към него и му помага да си върне загубени територии след битката при Мохач, включително Буда, която пада на 8 септември. Сюлейман се отправя на поход на 10 май 1529 г. и среща пречки от самото начало. Пролетните дъждове, характерни за югоизточна Европа са особено обилни тази година, предизвиквайки наводнения в България и правейки части от пътя непроходим. Много големокалибрени оръдия затъват в калта и трябва да бъдат изоставени, а голям брой камили умират. Сюлейман пристига в Осиек на 6 август, а на 18 август го посреща значителните кавалерийски сили на Йоан Заполя, който му отдава почит, присъединява се към него и му помага да си върне загубени територии след битката при Мохач, включително Буда, която пада на 8 септември.

- Единствено при Пресбург (дн. Братислава) е посрещнат със значителна съпротива, като турският флот е подложен на артилерийски обстрел. С напредването на османците виенчани се подготвят за отбрана, като решимостта им е затвърдена от новините за клането на гарнизона на Буда в началото на септември. - Способният австрийски пълководец Вилхелм фон Рогендорф поема командването на гарнизона, а операционното ръководство е поверено на 70- годишния немски наемник Никлас Граф Салм, който се е отличил в битката при Павия през 1525 г. Салм пристига във Виена начело на подкрепление, включващо 1000 немски наемни копиеносци (ландскнехте) и 700 испански мускетари, носещи на врата си Единадесетте апостола, единадесет куршума и барут за тях, под командването на Луис де Авалос и се заема с укрепването на 300-годишните стени около катедралата Св. Стефан, където установява главната си квартира. За да подсигури дълготрайна отбрана на града той барикадира четирите порти и усилва стените, които на някои места са не по-дебели от 1.8 м и издига земни укрепления и вътрешен земен отбранителен вал. Гарнизонът на Виена наброява около войници и 75 оръдия.

На 27 септември турската войска пристига в покрайнините на Виена. Дългият преход коства на османските войски загуби в хора, животни и оръдия, а една трета от пристигналите са спахии, неподходящи за обсадна война. Султанът изпраща трима богато облечени австрийски пленници да преговарят за предаването на града. Салм изпраща трима богато облечени мюсюлмани, без да даде отговор. Османската артилерия от 300 оръдия тогава започва да обстрелва стените, но им нанася малки поражения, а стрелците му не постигат по-голям успех. С разполагането на турската армия гарнизонът на Виена започва набези с цел да попречи на прокопаването на траншеи и минирането и на 29 септември почти пленява Ибрахим паша. Австрийците осъзнават, че прокопаването на тунели за взривяване на стените представлява по-голяма опасност от оръдейния обстрел. Те откриват турски тунели посредством ведра с вода, грах и др. на повърхността, при чието движение австрийците прокопават тунели срещу турските, свързват двата тунела и влизат в ръкопашен бой с тях, а понякога се взривяват и бурета с барут, при което загиват войници и от двете страни. На 6 октомври Никлас Граф Салм изпраща 8000 войници в нападение срещу турските окопи срещу Каринтската порта. Първоначално набегът постига голям успех и разгромява турците, но на връщане войниците се струпват пред портата, поради което турците убиват мнозина. Обсадата

На 11 октомври отново завалява дъжд и с провала на минната стратегия шансовете за османска победа се стопяват. Фуражът за конете на турците също е на изчерпване, а рани, болести и дезертиране водят до оредяване на войската. Дори елитните еничари изразяват недоволството си от състоянието на нещата. С оглед на обстановката Сюлейман е принуден да обмисли отстъпление. Той свика военен съвет на 12 октомври, на който решава да се направи последно нападение, с обещание за допълнителни награди за войниците. Две мини избухват при Каринтската порта, но пролуките са запълнени с бурета с мокра пръст. Турците отново са отблъснати от аркебузите и дългите копия на защитниците. На 14 октомври виенчани чуват писъци от лагера на турците, звукът на убиването на пленниците от турците преди отстъплението им. Някои от защитниците, които не предвиждали друго освен предаване изтълкували отстъплението на турците като чудо. В Св. Стефан е отслужена благодарствена меса, а камбаните на цяла Виена бият. Флотът на турците е отново нападнат при Пресбург. Ранен силен снеговалеж (на 17 октомври) и преследване от страна на австрийците превръща турското отстъпление в катастрофа, в която те губят много войници, продоволствие, животни и оръдия.

Резултати Решителна австрийска победа Решителна австрийска победа Жертви от двете страни Жертви от двете страни -Австрия – неизвестен брой, много цивилни жертви -Австрия – неизвестен брой, много цивилни жертви - Османската империя – мъртви или пленени - Османската империя – мъртви или пленени

Втората обсада на Виена 1683г.

1663 г. Османците започват война срещу Хабсбургската империя. Тя завършва на 10 август 1664 г. с подписването на 20-годишно Варшавско примирие, което затвърдява териториалните успехи на султана, независимо от поражението му при Сен- Готард на 1 август 1664 г. Предхождащи събития

Нови успехи за султана Мехмед IV ( ) води войни с полската република ( ) и Московската държава ( ). Те завършват с мирни споразумения- съответно в Журавно (1676 г.) и в Бахчисарай (1681 г.). Чрез тях Османската империя достига своето максимално териториално разширение в Европа. Краят на тези начинания заедно с привършената война с Венеция, насочват вниманието на султана към Хабсбургската империя.

Османските територии

Коалиции срещу османската заплаха - Септември 1682 г. от Варшава идва проект за съвмесни действия срещу Османската империя; - Съюз на Леополд с Ернст Брауншвайг-Люксембург на 14 януари 1683 г. Той предоставя войници; - Съюз на Леополд с баварския курфюрст Максимилиан II Емануел на 26 януари 1683 г. Той предоставя войници; - На 27 януари 1683 г. във Варшава е открит сеймът и започват дебатите около двустранния договор. - На 31 март 1683 г. се сключва хабсбургско-полски съюзен договор. Ян III Собиески трябва да даде , а Леополд I войници. Договорната клетва е положена на 16 август.

Воюващи страни Полша Полша Свещена Римска империя Свещена Римска империя Бавария Бавария Саксония Саксония Швабия Швабия Османска империя Кримско ханство Молдовско княжество Влашко княжество

Османските предводители Мерзифонлу Кара Мустафа паша Възпитан в семейството на Кьопрюлю, той става велик везир в Османската империя на 3 ноември 1676 г. След неуспешната обсада на Виена (1683 г.) той е екзекутиран в Одрин и е заместен от Кара Ибрахим паша.

Християнските предводители Ян III Собиески, крал на Полша и Велик дук на Литва Ернст Рюдигер фон Щаремберг, военен комендант на Виена

Военни сили Османска империя Османска империя души Християнските сили души

Обсадата

Тактика на османските войски - Османците прокопават множество траншеи около крепостните стени, за да се защитават от вражеския огън - Някои от траншеите минават под градските стени. Използват се за взривяване на стените. - Любопитен факт е, че въпреки че разполагат с точен план на укрепленията, турците се съсредоточават на най-добре защитения участък от стените, което значително ги забавя.

- Пътят на продоволствията към града е отрязан. Скоро жителите започват да страдат от глад. - Ернст Рюдигер ожесточава мерките за сигурност в града. Дадена е заповед всеки войник, заспал на поста си, да бъде екзекутиран. - Османците успяват да пробият първата фортификационна система. На 4 септември те даже успяват да пробият градската стена и едва не влизат в града. Фон Щаремберг заповядва изстрелване на сигнални ракети, като знак за помощ. Тези събития придават самочувствие на Кара Мустафа.

Битката

Как протичат битките? - На 7 септември полски и други християнски войски се събират край Тюлн, на около 30 км от Виена. Те приемат Ян ІІІ Собиески за свой предводител, като единствен носител на кралска титла. Леополд І се опитва да се включи в спасителния поход, което може да доведе на оспорване на авторитета на Собиески и да застраши целия поход. Близкото обкръжение на императора го убеждава да не прави тази грешка. - На 12 септември – обединените християнски войски нападат 28 хилядната османска армия. Кара Мустафа се опитва едновременно да отблъсне настъпващите войски и да проникне във Виена

- Защитниците на Виена успяват да осуетят последния опит за взривяване на крепостната стена. - Към 5 следобед християнската кавалерия атакува на четири групи – една германска и три полски. Ян Собиески предвожда 3000 коннци. Ибрахим паша и татарите бягат първи. Примерът им е последван от други османски войници, отнасящи със себе си част от имуществото на армията. - По време на християнската атака, обсадените войски във Виена излизат на бойното поле и се включват в битката. - Османските войски отстъпват в посока юг и изток

На 13 септември Ян ІІІ влиза триумфално в града без да дочака Леополд І, за да не остане сянка на съмнение, че полският крал е спасителят на Виена. Императорът се връща в столицата си едва на следващия ден Дойдох, видях, Бог победи! Дойдох, видях, Бог победи! Ян Собиески Ян Собиески

Причини за неуспеха на обсадата - Прекомерната самоувереност на Кара Мустафа паша. Походът срещу Виена е до голяма степен проява на личните амбиции на великия везир. Той го предпрема, вдъхновен от скорошните победи над Московска Русия и Венеция, без да си дава сметка за реалните сили на Хабсбургите и обективните възможности на османските войски. - Липса на далновидност, стратегическо и тактическо мислене по време на бойните действия. Кара Мустафа допуска няколко сериозни грешки. По време на обсадата той се съсредоточава върху най-силните укрепления на Виена, вместо да атакува по слабите точки на защита. Това дава достатъчно време на европейските благородници да се притекат на помощ.

- При битката от 12 септември той не съсредоточава и без това по малобройните си войски срещу атакуващите го християни. Вместо това той разделя армията си в опит все пак да проникне в града. - Липса на достатъчен контрол върху всички войски, подчинени на великия везир. - Обединяването на християнските европейски владетели около една кауза. Това позволява събирането на достатъчна войска, която да отблъсне османските нашественици.

Последствия убити и ранени османски войници - Над 5000 пленени мюсюлмани убити християнски войници - Християнските войски залавят огромно количество палатки,овце, камили и други богатства

Използвана историография Матанов, Христо – Румяна Михнева. От Галиполи до Лепанто. Балкните, Европа , София: Тилиа 1989г. Матанов, Христо – Румяна Михнева. От Галиполи до Лепанто. Балкните, Европа , София: Тилиа 1989г. Първев, Ив., Балканите между две империи. Хабсбургската монархия и Османската държава ( ), София 1977 Първев, Ив., Балканите между две империи. Хабсбургската монархия и Османската държава ( ), София 1977 Murphey, Rhoads, Murphey, Rhoads, Ottoman Warfare 1500–1700, Rutgers University Press, 1999 Ottoman Warfare 1500–1700, Rutgers University Press, 1999 Turnbull, Stephen, Turnbull, Stephen, The Ottoman Empire: 1326–1699, Osprey Publishing, 2003 The Ottoman Empire: 1326–1699, Osprey Publishing, 2003

Изготвили - Борислав Събов, III курс, Фак Борис Стоименов, III курс Фак