Мишлето и моливът Приказка от В. Сутеев

Живял върху масата на Вова един молив. Веднъж, когато Вова спял, на масата се качило едно Мишле. Видяло то молива, хванало го и го помъкнало в дупчицата си.

- Пусни ме, моля ти се! – казал Моливът. – За какво съм ти? Аз съм от дърво, не съм за ядене.

- Аз ще те гризна! – отговорило Мишлето. – Сърбят ме зъбите и затова все трябва да гриза нещо. Ето така! – И Мишлето захапало силно Молива. - Ох – казал Моливът. – Остави ме тогава за последен път да нарисувам нещо, а после прави, каквото искаш.

- Така да бъде – съгласило се Мишлето, - рисувай! Но накрая все пак ще те изгриза на малки късчета.

Въздъхнал тежко Моливът и нарисувал едно кръгче. - Кашкавал ли е това? – попитало Мишлето.

- Може и кашкавал да е – отговорил Моливът и нарисувал още три малки кръгчета. - Разбира се, кашкавал е, а това по него са дупчици – досетило се Мишлето.

- Може и дупчици да са – съгласил се Моливът и нарисувал един голям кръг. - Това е ябълка! – извикало Мишлето.

- Може и ябълка да е – казал Моливът и нарисувал няколко такива сплескани кръгчета.

- Зная, това са наденици! – завикало Мишлето и се облизало. – Хайде, свършвай по-скоро, че ужасно ме сърбят зъбите.

- Почакай още една минута – казал Моливът. И когато започнал да рисува тези ъгълчета, Мишлето завикало: - Това прилича на кот…Не рисувай повече!

А Моливът вече нарисувал големи мустаци. - Че това е истинска котка! – писнало изплашено Мишлето. – Помощ! – и се мушнало в дупчицата си. Оттогава Мишлето не смеело да си покаже и носа навън.

А моливът на Вова и до днес си живее, само, че ето колко малък е станал. Опитай се и ти да нарисуваш с молива си такава котка, да се плашат мишлетата.

КРАЙ Приказката разказа: М.Чанева