Пръчица – вълшебница Приказка от В.Сутеев

Вървял Ежко към къщи. По пътя го настигнал Заекът. Тръгнали заедно. С другар по-леко се върви. Далече било до къщи – вървят и разговарят. А насред пътя била се препречила една пръчка. Улисан в разговора, заекът не я забелязал – спънал се в нея и едва не паднал. - Ах, ти! – разсърдил се той. Ритнал пръчката с крак и тя отхвръкнала надалеко. А Ежко вдигнал пръчката, сложил я на рамо и забързал да догони Заека.

Видял Заекът пръчката у Ежа и се учудил: - Защо ти е тази пръчка? Каква полза от нея? - Тази пръчка не е обикновена – обяснил Ежко. – Тя е пръчица- вълшебница. Заекът в отговор само изпръхтял.

Тръгнали по-нататък. Стигнали до ручея. Заекът с един скок прескочил водата и викнал от другия бряг: - Ей, Бодливо главо, хвърли пръчката, с нея няма да можеш да преминеш тук!

Ежко не казал нищо, отстъпил малко назад, засилил се, подпрял се с пръчката в средата на ручея и с един скок се метнал на другия бряг. Застанал до Заека, като че ли нищо не е било. Заекът зяпнал с учудване; - Бива те, юнашки скачаш! - Съвсем не ме бива да скачам! – рекъл Ежко. – Помогна ми моята пръчица- добрячка, през водата прехвърлячка.

Тръгнали по-нататък. Не изминали много и стигнали до блатото. Почнал Заекът да скача от островче на островче. А Ежът вървял след него и проверявал пътя с пръчката. - Ей, Бодливо главо – извикал заекът, - ти какво се мъкнеш едва-едва? Май, че твоята пръчка…

Не успял Заекът да довърши, паднал от островчето и потънал до уши в тресавището. Още малко и ще се удави.

Преместил се Ежко на едно островче, по-близо до Заека и извикал: - Хващай се за пръчката! По-здраво! Хванал се Заекът за пръчката. Ежко дръпнал с всички сили и измъкнал приятеля си от блатото.

Когато излезли на сухо място, заекът рекъл на Ежа: - Благодаря ти, Ежко, че ме спаси. - Какво говориш! Спаси те моята пръчица-добрячка, в беда помагачка.

Тръгнали по-нататък и в самия край на голямата тъмна гора видели на земята едно птиченце. То било паднало от гнездото и жално писукало, а родителите му се въртели над него и не знаели какво да правят. - Помощ! Помощ! – чирикали те.

Но гнездото било високо – не можеш го достигна. Нито Ежът, нито Заекът умеели да се катерят по дърветата. А трябвало да се помогне. Мислил Ежко, мислил и измислил. - Обърни се с лице към дървото! – изкомандувал той на Заека.

Обърнал се Заекът с лице към дървото. Ежко сложил птиченцето на върха на пръчката си и като се покачил с нея на раменете на Заека, издигнал я внимателно и стигнал почти до самото гнездо. Пиленцето изпискало още веднъж и скочило вътре. Ей, че се зарадвали майка му и баща му! Вият се около Заека и Ежа и чирикат: - Благодаря, благодаря, благодаря!

А Заекът казва на Ежа: - Юнак си, Ежко! Добре го измисли! - Какво говориш! Работата свърши пак моята пръчица-добрячка, нагоре повдигачка!

Навлезли в гората. Колкото по-навътре отивали, толкова по-гъста и по-тъмна ставала тя. Уплашил се Заекът. А Ежко не се издава: върви напред, отмества клонките с пръчката.

Изведнъж, иззад дърветата, право срещу тях, изскочил голям Вълк. Препречил пътя им и изръмжал: - Стой! Спрели се Заекът и Ежът. Вълкът се облизал, тракнал със зъби и казал: - Тебе, Ежко, няма да те докосна, ти си бодлив. Но тебе, Кривогледко, ще те лапна цял, заедно с опашката и ушите!

Разтреперал се заекът от страх, побелял целят, сякаш било зимно време, не може да бяга: краката му се сраснали със земята. Затворил очи – ей сега вълкът ще го изяде. Добре, че Ежко не се уплашил: замахнал той с пръчката и колкото сили имал, тупнал Вълка по гърба. Завил Вълкът от болка, подскочил – и дим да го няма…

Избягал, без да се обърне ни веднъж. - Благодаря ти, Ежко, ти сега и от Вълка ме спаси! - Това направи пак моята пръчица-добрячка, по врага удрячка – отвърнал Ежът. Тръгнали по-нататък. Минали гората и излезли на пътя. А пътят бил труден, отивал нагоре в планината.

Ежко топуркал напред, подпирал се на пръчката, а горкият Заек изоставал, едва не падал от умора. До къщи вече било съвсем близо, но заекът не можел да върви по- нататък. - Нищо – казал му Ежът. – Хвани се за моята пръчка. Хванал се Заекът за пръчката и Ежът го помъкнал по планината. Сега на Дългоушко му се сторило, че по-леко се върви.

- Я виж – казал той на Ежа, - твоята пръчица-вълшебница и този път ми помогна! Така Ежко довел Заека до дома му, а там отдавна го чакала зайката със зайчетата. Зарадвали се те, като го видели, и заекът казал на Ежа: - Ако не беше твоята пръчица-вълшебница, нямаше да видя родния си дом.

Ежът се усмихнал и казал: - Вземи пръчицата, подарък от мене. Може и друг път да ти потрябва. Заекът се слисал: - А ти какво ще правиш без такава вълшебна пръчица? - Нищо – отвърнал Ежко, - пръчка винаги може да се намери, а пък вълшебството – и той се почукал по челото, - ето го къде е вълшебството!

Тогава Заекът разбрал всичко: - Право казваш: важна е не пръчката, а умната глава и доброто сърце!

КРАЙ Приказката адаптира: М.Чанева