ЧЕСТИТ ПЪРВИ МАРТ! АНЕЛИЯ ПЕНЕВА ОУ БАЧО КИРО ВЕЛИКО ТЪРНОВО. - презентация

1 ЧЕСТИТ ПЪРВИ МАРТ! АНЕЛИЯ ПЕНЕВА ОУ БАЧО КИРО ВЕЛИКО ТЪРНОВО

2 БАБА МАРТА БЪРЗАЛА, МАРТЕНИЧКИ ВЪРЗАЛА: МОРАВИ, ЗЕЛЕНИ, БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ.

3 ПЪРВОМ НА ГОРАТА – ДА ЛИСТЯТ ЛИСТАТА.

4 И ДА ДОЙДАТ ВСИЧКИТЕ: ЩЪРКЕЛИТЕ, ПТИЧКИТЕ, ПЪРВИЯТ ПЕВЕЦ, КОСЪТ ХУБАВЕЦ.

5 ПОСЛЕ НА ГРАДИНИТЕ – ДА ЦЪФТЯТ ГЕРГИНИТЕ

6 И ЛАТИНКИ АЛЕНИ,И БОЖУРИ ШАРЕНИ.

7 ЯБЪЛКИ ДА ЗРЕЯТ, КРУШИ ДА ЖЪЛТЕЯТ.

8 А ПЪК НА ДЕЧИЦАТА ВЪРЗА НА РЪЧИЦАТА МАРТЕНИЧКИ ЧУДНИ

9 СЪС РЕСНИ ЧЕРВЕНИ, ДА СА РАНОБУДНИ, ДА РАСТАТ ЗАСМЕНИ.

10 ЛЕГЕНДАТА

11 Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал той много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно.

12 Славянки с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки - за майка си и сестра си Калинка.

13 Седнал топ на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. и станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка.

14 На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве.

15 Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на испериховото рамо.

16 Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала.

17 Оттогава Исперих побелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни.

18 ТРАДИЦИЯТА

19 На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, За да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести.

20 Стопанката изнася червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по стобора.

21 Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда.

22 В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др.

23 Затова мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили.

24 Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести - на шията или вплетени в косите.

25 Мартеници завързват на младите животни за здраве и на плодните дръвче-та за повече берекет.

26 Хората носят мартеница, докато видят щъркел. После я връзват на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне.

27 Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и "съсънки" (гроздчета). Неповторимо български са кукличките "Пижо и Пенда".

28 Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали пресукан червен конец на китката.

29 Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила, толкова необходима на всички в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.

30 " Мартеница пращам надалече нишка от живота във дома, бяла като вишната на двора и червена – сила на кръвта." Да те топли даже и далече, да те връща нощем у дома, за да имаш сили във крилете като следваш своята мечта." "Да ти дава дързост във живота, че си струва още да вървиш и където и да си... далече – носиш нишката на своя род."