ВСИЧКО ПРЕХОДНО Е САМО СИМВОЛ ГЬОТЕ

Из историята на символизма 18 септември 1886г. Париж. Вестник Фигаро публикува Манифест на символизма на Жан Мореас

В него се казва: Човешкото възприятие за света е несъвършено и затова изображаемата действителност е грешна. Тайните на света могат да се постигнат само емоционално и интуитивно Отражение на тази висша истина и едновременно начин за постигането и става символът- намек

Названието, предложено от нас - СИМВОЛИЗЪМ - е единственото подходящо за новата школа, само то предава без изкривявания творческия дух на съвременното изкуство

Манифест на символизма обединява младите поети и те приемат официално наименованието символисти. Новото течение прокламира отживяването на романтизма и декаданса, манифестирайки грижа за езика, богато използване на аналогиите и метафорите. Този манифест се стреми да синтезира основните насоки на символистичната естетика и поетика: да разкрие същността на символа /да даде на идеята осезаема форма/, да оповести синтетичността на новото изкуство, промените в класическия стих /александрина/, в римата и ритъма, добили по- гъвкава и свободна форма.

Ключов момент в Манифест… е дистанцирането на символистите от декаданса. Вярата измества отчаянието. На мястото на дисхармонията и нихилизма идват представата за върховна хармония, идеалът за вечност, за отражението на вечното и съвършенството в символа. Символът става основен белег на новата поетика и основен изразител на идеалистичната философия за идеите и тяхната реализация, за отношението между видимия и невидимия свят. Философски идеализъм, придвижване на изкуството към вътрешния свят на човека, жажда за безкрайност и хармония и трагично съзнание за недостижимост на абсолютния свят на идеите характеризират възгледите на символистичното движение.

В европейската литература символизмът идва през последната четвърт на 19 век, за да отрази настроенията на интелигенцията във време, когато социалните, обществените и моралните противоречия на капитализма създават трудни условия за съществуване на творческата личност. Поети като Шарл Бодлер, Стефан Маларме, Пол Верлен, Артюр Рембо заживяват със съзнанието на обреченост. Социалната корупция и моралното разложение пораждат сред интелигенцията духовна отмора и отчаяние.

Стефан Маларме ( )

И девствен, и тъй гъвкав, и недостъпно бял, дали разкъсал би с крило обезумяло днес езерото на забравата, сковало с кристален лед копнежа към полета умрял! Сред спомените вижда, че някогашен крал и днес е величав, но всичко тук е вяло, и невъзпял по-друг простор ще гърчи тяло на зимата безплодна в искрящата печал. Просторът птицата преследва и гнети я. От тая бяла смърт той ще отърси шия, но не и от кошмара, перата хванал в плен. Бял призрак, сам стои сред блясъка възвишен и в гордата надменност застинал сън студен, замръзва Лебедът изгнаникът излишен.

Шарл Бодлер ( )

Настава онзи миг, когато вятър свеж като кадилници цветята полюлява и в здрача мириси и звуци разпилява меланхоличен валс и вял световъртеж. Като кадилници цветята полюлява цигулка стенеща като сърце! с копнеж, меланхоличен валс и вял световъртеж! Печално свят олтар, небето потъмнява. Цигулка, стенеща като сърце! с копнеж, сърце, побягнало от черната забрава! Печално свят олтар, небето потъмнява, издъхва слънцето в кръвта си сън зловещ. Сърце, побягнало от черната забрава, сред миналото лъч се мъчиш да съзреш! Издъхва слънцето в кръвта си сън зловещ… В мен споменът за теб като потир изгрява.

Артюр Рембо ( г.)

Бедните в църквата Събрани в ъгъла, на дъбовите пейки, сред дъх на спарено са вперили очи към хора, в който пак разпяват се, мучейки, над двадесет гърла та химн да прозвучи; омекнал восък тук на топъл хляб мирише, печални, кротки, те напомнят бито псе. Пред Бога бедните нали ги гледа свише! са смешни: за едно и също хленчат все. Жените са добре седят на пейка гладка след шест кошмарни дни, в които няма Бог! И люлкат бебета, повити в шал, в забрадка, след непосилен плач заспали сън дълбок. Прибират мазна гръд лапачките на супа, в очите им молба, но не отронват стон; поглеждат скришом как се фръцва цяла група от уличници зли с капели без фасон. Вън мрак, мъжът пиян, и глад, и вятър стене. Добре са. Още час. И после пак тегла. Край тях блажен шептеж и пъшкане, сумтене, една колекция от сбръчкани тела: епилептик в захлас, старици бледи, с гуши, от кол и от въже събрали се и днес; разтворил требник вехт, слепецът също души загубен в тоя свят без верния си пес. Изливат в плюнка те мизерната си вяра и жалбите си в такт повтарят пред Христос, задрямал горе жълт от светлината стара, далеч от шишко зъл и от дръгливец бос, далеч от дъх на сос и дрехи захабени, от тоя мрачен фарс, от грубост, суети; молитвата цъфти с най-ярките рефрени и мистиката все по-втръсващо кънти, а по средата там разнищват свила гъсти лъчи кварталните Госпожи, о Христе, стоят и страдащи от жлъчка, жълти пръсти в светената бода потапят в унес те…

Опитът да се проникне зад видимостта на явленията, да се види общото зад индивидуалното, да се потърси философският смисъл на битието чрез образа символ; амбицията да се замени описателната и подражаващата функция на образа с претворяваща – всички тези тенденции правят символизма първа и сериозна крачка към новаторските търсения на литературата и изкуството на 20 век.

Отвратени от света, който ги заобикаля, символистите до голяма степен отразяват художествените реакции на отчуждената човешка личност. Неприемайки съществуващата действителност, те изпадат в самотни и трагични противоречия, като превръщат света на сетивното и вещественото в отблясък на света на вечната идея, на предвечния космичен порядък и хармония.

Символизъм в изобразителното изкуство

Клод Моне ( )

Картината Импресия. Изгряващо слънце на Клод Моне, 1872 г. Появата на тази картина определя названието на новото направление в живописта- импресионизъм.

Произведенията му, нарисувани по митологични, библейски и алегорични сюжети, демонстрират склонност към екзотика, тайнственост и разкош.Благодарение по- скоро на литературните алюзии, отколкото на художествените си постижения, той способствова за възникването на символизма.

Саломе, танцуваща пред Ирод 1876г.

Одилон Редон Циклоп г.

Михаил Врубел Руски художник, представител на символизма и модернизма в руското изобразително изкуство. В тайнствения свят на Врубел живеят и действат митологични персонажи («Царкиня Лебед», «Муза», «Пан», «Шесткрилия Серафим», «Демон»

М. Врубел Царкиня Лебед

М. Врубел - Люляк

М.Врубел «Седящият демон»

У. Т. Мод «Полетът на Валкириите» 1890

Водоем 1902 Безкрайната мелодия, която Вагнер намира в музиката, съществува и в живописта. В. Борисов-Мусатов Куст орешника 1905 Пролет

Александър Скрябин «Поема на екстаза» «Композиция 7» «Малки радости» 1913 «Композиция 5» 1911 В. В. Кандински

МУЗИКА Рихард Вагнер Клод Дебюси

«Когато макар и за кратко замлъква човешката реч, започва изкуството на музиката.» Рихард Вагнер Опера «Валкирия» 1876 Опера «Лоенгрин» 1848

След 1891г. започва криза на символистичните ценности. Символизмът завършва своята естетическа мисия към Жадно за идеал, за абсолют и абсолютни духовни ценности, символистичното поколение прави сериозни завоевания в стиха, открива свободния стих, налага представата за символа, за двойното състояние на езика и образите, напомни за съществуването на по-дълбок, вътрешен пласт на човешкото съзнание.

Широкият обхват на символизма в пространство и време, способността му да умира и да възкресява в други литературни течения, да претърпява трансформации и да взаимодейства говорят за отворения характер на художествената му система.

Благодаря за вниманието Росица Стефанова - гл. учител по български език и литература в ПГСС Н. Пушкаров- гр. Попово