Ран Босилек (Генчо Станчев Негенцов) е български поет, писател и преводач. Роден е в Габрово на 26 септември 1886 г. Учи в прочутата Априловска гимназия. - презентация

1

2

3 Ран Босилек (Генчо Станчев Негенцов) е български поет, писател и преводач. Роден е в Габрово на 26 септември 1886 г. Учи в прочутата Априловска гимназия. Кратко време работи като учител. През 1906 г. в списание Светулка е публикувано първото детско стихотворение на Ран Босилек На косичка, написано за неговите ученици. По-Късно учи в Софийския университет право и славянска филология. Защитава докторат в Брюксел (Белгия) и започва работа като адвокат в София. Истинското призвание на Ран Босилек обаче не е правото, а детската литература. Преразказва много народни приказки и сам създава приказки, обичани от поколения българи –

4 Неродена мома, Жива вода, Косе Босе, Дядо и ряпа. Любими прозведения на българчетата си остават Патиланско царство, Незнаен юнак. Едни от най – нежните стихове в нашата детска литература са излезли изпод перота на Ран Босилек – Родна реч, Я кажи ми, облаче ле бяло, Родна стряха.

5 Дълги години работи като редактор – първоначално на списание "Светулка", а по– късно на вестник "Врабче" и на едно от най- популярните детски издания в България за времето си – Детска радост. Ран Босилек е сред създателите на художествено оформената детска книга в България. Приносът му за развитието на детската литература у нас – преводна и оригинална, е огромен. Ран Босилек умира на 8 октомври 1958 г. в София.

6 Родна реч Родна реч, омайна, сладка, що звучи навред край мен; реч на мама и на татка, реч, що мълвим всеки ден. Тя звънти, когато пея, в радостни игри ехти; вечер приказки на нея баба тихо ми реди. И над книгата унесен, родна реч ми пак шепти… Милва като нежна песен, като утрен звън трепти! ИТИД

7 Я кажи ми, облаче ле бяло Я кажи ми, облаче ле бяло, отде идеш, де си ми летяло? Не видя ли бащини ми двори и не чу ли майка да говори: Що ли прави мойто чедо мило, с чужди хора, чужди хляб делило? Ти кажи й, облаче ле бяло, жив и здрав че тук си ме видяло. И носи от мене много здраве. Много мина, мъничко остана. Наближава в село да се върна, да се върна майка да прегърна. ИТИД

8 РОДНА СТРЯХА Бяла, спретната къщурка, две липи отпред. Тука майчина милувка сетих най-напред. Тука, под липите стари не веднъж играх; тука с весели другари скачах и се смях... Къщичке на дните злати, кът свиден и мил! И за царските палати не бих те сменил! ИТИД

9

10 За вас, мили деца, приказката прочете, стиховете подбра и катринките подреди Илиана Илиева – Дъбова Българско неделно училище Свети Седмочисленици Тарагона, Испания