ЛАЗАРОВДЕН

Лазаровден е един от най- жизнерадостните празници в българския народен калeн- дар.Предвестник на Великден, този ден има още една осо- беност - организира се и се чества само от жени. Денят, в който православната църква празнува възкресение- то на Лазар,е съвпаднал с на- родния празник на девойката. Момиче,което не е ла- зарувало,не може да се мо- мее. Замомяването при девойките, означава преминаването в но- ва социално-възрастова група. Това им дава право да носят гердани,пръстени и гривни.Мо- гат да се обличат с везани ри – зи и да закичват китки и венци в косите си,да носят косатник.

Подготовката за Лазаровден започвала много отдалеко.По-възрастна жена,отдавна мина- ла през лазаруването,помагала да се разучат песните,които ще се пеят,докато се обикаля селото,защото Лазаровден е празник на же- нската хорова песен и танц.Една част от де- войките пеят,а по-малка група- играят. Празничният обред започвал на сутринта.Лазар- ките,разделени на малки групи от по 5-6 мо- мичета,облечени в невесте- нски дрехи,обикаляли селото. Цялата лазарска премяна под- чертава брачния характер на празника,но и песните са свързани с любовта,женитба- та и плодородието-изконните човешки надежди,които ви- наги се преплитат. Лазарките влизали във всяка къща с типичното обръщение Ой,Лазаре,Лазаре…

Според традицията, се при- пявало на всеки член от се- мейството, в зависимост от пола,възрастта и положението му в обществото.Навсякъде стопанката задължително да- рявала лазарките със сурови яйца,орехи,дребни подаръци и пари.Къща,в която на този ден са влезли лазарки,се счи- та за благословена и щастли- ва-така както го и пожелавали и лазарките в песните си.

На следващия неделен ден-Цве- тница-лазарките продължавали обичая: месели обредни хлябове- кукли,виели върбови клонки на венец и ги пускали по водата.Това е известният по места обичайку- мичене,с който завършва цикъла на моминските пролетни игри. Лазарките пускали своите венци в реката и гледали на коя мома венеца е пръв,тя ще се омъжи първа през годината. Привечер на Връбница на селския площад се играело за последен път лазарово хоро.Накрая се при- съединявали момци и други де- войки и сключвали хорото.

Лаленце се люлее, На зелено ливаде. Не е било лаленце,, най е било детенце. Лаленце се люлее, на зелено ливаде. Не е било лаленце, най е било детенце. Очите му звездички лицето му трендафил.Майка му го будеше и му милно думаше.Стани,стани детенце да погледнеш лазарки.

ИЗГОТВИЛИ: Габи Радулова и Габи Цанкова г.