Промоция на доброволното и безвъзмездно кръводаряване,организация, набиране и задържане на кръводарители РЦТХ -СТ. ЗАГОРА ОТДЕЛЕНИЕ КРЪВОДАРЯВАНЕ Д-р Милка Найденова

Исторически данни От най- древни времена до наши дни кръвопреливането като сложен биологичен метод на лечение е преминал през стадии на кратковременни успехи и периоди на пълно отричане. Счита се, че историята на кръвопреливането започва с откриването на закона за кръвообрaщението през 1628 г. от Harvey, с който се поставя научна основа на методът на лечението с кръв.

През 1900 г. Landsteiner открива изоаглутинините и разделя хората на три кръвни групи. По – късно Decastello и Sturli /1902 г. / откриват четвъртата кръвна група. Откриването на натриевия цитрат през 1891 г. от Фрьонд поставя основите на бъдещото консервиране на кръвта.

История на кръвопреливането в България До 1944 г. у нас не съществува организация за набиране на кръводарители. През 1927 г. по своя инициатива д-р М. Софрониев извършва първото в страната кръвопреливане. Основоположник на научното кръвопреливане в България е проф. Г. Капитанов от хирургическата клиника при Медицинска академия – гр. София, който през 1930 г. прави кръвопреливане с отчитане на кръвна група.

Пръв в Старозагорската болница извършил кръвопреливане през 1933 г. е д-р Прокопи Андреев. Основите на организираното кръводаряване и кръвопреливане се поставят през октомври 1944 г., когато медицинската служба на Трети Украински фронт разкрива в София Кръводарителен център.

През 1950 г. се създава Станция по кръвопреливане в град Стара Загора към Окръжната болница. От 1950 г. до 1959 г. кръводаряването е платено като годишно се вземат около 600 платени кръводарители. По указание на МНЗСГ и ЦК на БЧК от 1959 г. в цялата страна се преминава към масово безвъзмездно кръводаряване.

Същност на кръводаряването Даряването е хуманен и доброволен акт на милосърдие и човешка солидарност, при който от дарителя безвъзмездно се взема кръв или кръвни съставки. Основната цел е осигуряване на безопасни и ефективни кръвни съставки за задоволяване на медицинските нужди на лечебните заведения.

Дейностите по кръводаряване са регламентирани от Закон за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането / ДВ, бр.102 от 17 ноември 2003г., изм., ДВ, бр. 65 от 4 август 2006 г. / Медицински стандарт Трансфузионна хематология / Наредба 9 от 25 април 2006 г., ДВ, бр.42 / и правила за добра лабораторна и производствена практика.

Реализирането на основната цел се осъществява при спазване принципите за: Доброволност и безвъзмездност при даряването на кръв и кръвни съставки. Защита на правата и здравето на донорите и реципиентите. Равнопоставеност на донорите и реципиентите. Рационална употреба на кръвта и кръвните съставки. Самозадоволяване на страната с кръв и кръвни съставки.

Дефиниция за безвъзмездно и доброволно кръводаряване / VІІІ сесия на общото събрание на лигата на ЧК и ЧП, Будапеща, м. ноември 1991г. / Даряването се смята за доброволно и безвъзмездно, ако лицето дава кръв, плазма или клетъчни компоненти по свое собствено желание и за което не получава никакво заплащане в пари или под друга форма, която би могла да се смята за еквивалент на парите. Същото се отнася и за предоставянето на отпуск, който би надвишил разумното необходимо време за даряване и транспорт. Скромните знаци на признателност, освежителните напитки и възстановяването на средствата, изразходвани за транспорт, свързан с даряването са съвместими с доброволното и безвъзмездно кръводаряване.

Аргументи подкрепящи безвъзмездното и доброволно кръводаряване Медицински – безвъзмездното и доброволно кръводаряване дава възможност за гарантиране на сигурността и безопасността на кръводаряването, както за дарителите, така и за пациентите. Социални Морално-етични

Промоция и организация на безвъзмездното кръводаряване при РЦТХ – Ст. Загора

–Промените в политическите, икономическите, социални структури и условия в обществото от 1990 г. налагат трайно негативно влияние върху кръводаряването в България. Новата социална среда направи невъзможно използването на старите средства за набиране на кръводарители / напр. системата на администриране при провеждане на кръводарителските акции /, но за съжаление БЧК и трансфузионната мрежа се оказаха неподготвени за този обрат – те не разполагаха и не разполагат и досега със стратегия, тактика и съвременна програма за набиране на кръводарители, адекватни на новите изисквания.

Оказа се, че е пропуснато много време, за да бъде създадена истинска и трайна мотивация в обществото за даряване на кръв. През последните години се проведоха социологични и социално – психологични изследвания на мотивацията за кръводаряване. Страхът от заразяване, от процедурата на вземане на кръв, от заболяване е от водещите причини за отлив от кръводаряване. Алтуристичните мотиви за кръводаряване – помощ на близък човек и на непознати нуждаещи се хора са водещи. Това дава основание да се направи извода, че голяма част от обществото, въпреки социално – икономическите промени е запазило хуманните си подбуди и е готово да се отзове на апел за безвъзмездно кръводаряване.

Промоцията и организацията на безвъзмездното и доброволно кръводаряване в отделение Кръводаряване при РЦТХ – гр. Ст. Загора се реализира от старшата медицинска сестра и началника на отделението. Изготвят се ежегодно план-програма за безвъзмездно кръводаряване, както и месечни планове за организираните мобилни кръводарителски акции. Използват се промоционални материали, предоставени от НЦТХ – София, лично изработени брошури, плакати, поздравителни картички, писма.

Реализирането на кръводарителска кампания е съпроводена с многократни контакти на персонала с ръководители на стопански обекти и учреждения – по телефон и лични срещи. Въпреки че в ЗККК / ДВ, бр.102 от 17 ноември 2003 г. / е регламентирано, че органите на централната и местната власт, юридическите и физическите лица са задължени да съдействат за осъществяване на промоцията и при вземането на кръв, екипа по кръводаряване среща трудности при организацията на подвижни екипи / недопускане в предприятието и/или учреждението, невъзможност на дарителите да ползват полагаемият им се отпуск за кръводаряване и др. /, които преодолява с много упоритост и постоянство.

Там където работодателите оказват съдействие и имат желание да стимулират кръводарителите, кръводаряването е успешно. Въпреки трудностите РЦТХ Ст. Загора задоволява изцяло лечебните заведения, на териториалния обхват на обслужване с безопасни кръв и кръвни продукти, въпреки че при сравнителния анализ на броя на кръводарителите за последните три години се регистрира спад на дарителите с бр./ годишно.

Общ брой кръводарители за 2006г г г

За съжаление преструктурирането на армията от наборна в кадрова / професионална / през 2008г. доведе до значителен спад на военните мобилни екипи

Набирането на кръводарители не е единствената задача на отделението, а и задържане на кръводарителите, т. е. създаване на мотивация на дарителя за повторно отзоваване на кръводарителска акция. Това се постига чрез спазване на изискванията от ЗККК, Медицинския стандарт по трансфузионна хематология, професионализъм, компетентност и персонално отношение към всеки кандидат- дарител и кръводарител.

проблеми Липса на съвременна национална програма за набиране и задържане на кръводарители. Целта е да се създаде система от дейности, чрез които да се постигне изграждане на трайна мотивация на обществото и на отделния индивид за даряване на кръв

Мотивацията трябва да се изгражда на базата на непреходните морални и етични човешки ценности – хуманност, взаимопомощ, милосърдие, щедрост, отговорност на индивида пред обществото, част от което е и той самия,защото самата кръв представлява дарение, което не се нуждае от компенсация.

За да може да се реализира програмата за набиране и задържане на кръводарители е необходимо да се изградят постоянно действащи структури : национална комисия по кръводаряване обществени съвети по кръводаряване клубове и асоциации на кръводарителите клубове на доброволци, разпространяващи идеите на безвъзмездното кръводаряване фондации, неправителствени организации и религиозни институции, регистрирани по реда на Закона за вероизповеданията

Усилията на действащите структури трябва да планират своите дейности в областта на: Информация и пропаганда. Образование. Обучение и подготовка на кадри. Финансиране. Издигане на авторитета на кръводарителите и благодарност и признателност на обществото към тях. Желанието идва от убеждението и се утвърждава от поощрението.

Заключение Актът на кръводаряване обединява тясно специфични медицински елементи с психо- социални елементи от формирането и поведението, както на отделния индивид, така и на цялото общество. За да могат да се осъществят целите му са нужни координирани усилия на широки обществени слоеве с тези на здравната мрежа, особено в условията на световна икономическа криза, поставяща нови и по- големи предизвикателства пред трансфузионната мрежа.

ДАРЯВАНЕТО НА КРЪВ НЕ Е ВЪПРОС НА ПАРИ, А НА НАШАТА СЪПРИЧАСТНОСТ И ЧОВЕШКА СОЛИДАРНОСТ ! НЕКА НАПРАВИМ ТОВА, КОЕТО БИХМЕ ИСКАЛИ ДРУГИТЕ ДА НАПРАВЯТ ЗА НАС!