РОМАНТИЗЪМ Кристиан Любчев Димитров Х А клас

Епоха Възниква VIII – IX век Романтизмът е ново литературно направление, естетически противоположно на Класицизма ( произлиза от испанската дума romance и е свързана със средновековния роман).

Етимология Произлиза от средновековното наименомвание роман романс - музикално- лиричен жанр в Испания Съдържанието, което различните епохи влагат в понятието романтизъм Класицисти - романтичното е нещо враждебно на разума, отвлечено от реалния живот Просветителите - с понятието назовават фантастична литература и разни измислени събити

Предпоставки за възникването на Романтизма Френската революция Наполеонови войни Упадък в духовността под напора на все по засилващите се материални интереси на човека в живота му Наложените от Класицизма и Просвещението норми в изкуството (най-вече в драматургията) Бунт срещу наложения еснафски модел на съществуване Романтиците поставят чувството на преден план, защото то е връзката на личността с красотата на естествения свят Отричата разумноста, защото разбират, че тя се е деформирала в практичност

Кратка история Германия - възниква 1797 година в град Йена. Англия - възниква през 1797 година Русия - романтизма се появява по-късно, към средата на XIX век, но постига изключителен успех и превръща Руската литература във водеща Франция - приемат се идеите на Романтизма в първото десетилетие на XIX век, но се прочува предимно с исторически романи, а не с лириката. представители Новалис и Хофман оформят две школи: Езерна школа (Колридж) и Бунтовен романтизъм - Байрон и Пърси Шели Най-значимите представители са Пушкин и Лермонтов Основни представители са Александър Дюма и Виктор Юго.

Характеристики започва да се развива от края на XVIII век в Западна Европа и постига своя апогей по време на Индустриалната революция символичен бунт срещу аристократичното общество и политическия образец на Ерата на Просвещението бунт срещу използването на научни медоти за обясняване на природата и нейните явления идеите за братство, свобода и равенство отрича идеалите за всевластието на разума и доминацията на науките над изкуството набляга върху силните емоции и усещания - трепет, любов, ужас, страх и страхопочитание търси утеха в света на чувствата и емоциите, на силния индивидуализъм

Характеристика на романтическата личност Бунтар срещу установените модели на мислене и поведение Обладан от "Мирова скръб" - носталгия, меланхолия и печал, породени не от конкретни събития, а от цялостното житейско неудовлетворение Прекрачване границите между живота и изкуството Еманципиране на личността ( разкрепостяване) Търсене на екзотиката като среда за изява на свободния човешки дух Отхвърляне на рационализма и утвърждаване на емоционалното възприятие

ЕТАПИ 1. Ранен (края на 18 в.– 1810 г.)Ранен интерес към чувствената природа на човека (Шелинг, Новалис, Уърдсуърд). 2. Късен (1810 г.- ср. на 19 в.)Късен Нов етап в развитието на Романтизма (Юго, Дюма, Дьолакроа, Стендал (Фр.), Хофман, Хайне(Герм.), Пушкин, Лермонтов(Рус.); Байрон, Шели (Англ.) Адам Мицкевищ (Полша))

Основан на немския идеализъм – действителността е продукт на въображението на индивида, а художественото произведение е организъм, съсредоточващ противоречията: => Август и Вилхелм Шлегел – фолклорът като неподправена народна поезия => Шилер – култ към гения, ролята на поета – откровение на световната душа (Новалис) => мадеам Жермен дьо Стал (Фр.) – изследване върху немската философия и Романтизма Противопоставен на Класицизма

Подчертано граждански характер – освобождаване от еснафския характер Сюжети – животът на възвишени и духовно освободени личности; победа на индивидуалното добро над консерватизма на обществото; екзотиката на Изтока; фантастичният свят на приказката Развитие на интереса към фолклора – Вилхелм и Якоб Грим – пресъздават фолклорни сюжети в романтична светлина Ново, различно по дух тълкуване на историческите процеси

Културна и художествена програма Разкрепостяването на обществените морални норми, еманципиране на индивида, култ към индивидуалната свобода; Интерес към екзотиката на другото пространство (Ориента), към другото време (Средновековието, митологичното време, фолклорното време) Отхвърляне на рационалистичното и прагматичното отношение към света – култ към емоционалното възприемане на света Издигане ролята на трорческия гений до богоравна (срещу нормативността в художествената творба – при Класицизма); човекът създава своето художествено произведение от нищото, воден единствено от своето божествено вдъхновение Народното, свободния дух – начини за интерпретация на романтическите теми и сюжети; Предпочитани жанрове – балада, романтическа поема, песен, роман, драматична новела Култ към неподправената природа – изгубеният рай – символ на спонтаната творческа сила и свободата; теми – морето, планината, бурята, безкрайното поле; времето в природата – универсално, а човекът сред нея е част от вечността

Поетика на Романтизма Романтическият герой Контраст, антитеза Основни символи, свързани с детството (водеща тема) Основни символи, свързани с детството (водеща тема) Напрегнатост на романтическия сюжет, екстремност на ситуациите Човешките характери - поставени в тяхното вътрешно движение и развитие; най-съкровени преживявания, стремежи, пориви;

Романтичен бунтар, носещ детето в себе си Възвишена личност, притежаваща вътрешна свобода Беглец Самотник Аутсайдер

Основни техники на романтическата поетика Наличие на антагонист на романтическата личност (Жан Валжан и Жавер в Клетниците, Юго)

Пространство и време на романтическия човек – хармония на детство и радост, пролет и хармония Морето – символ на стихиите, бурята; Човекът на Романтизма – двойствена личност: два вида явления и хора – лъчезарни и сиви Двойствена природа на романтическия човек – бунтар и мечтател, възторжено играещ и съзерцателен, търсач на изпитания и болезнен страдалец, меланхолик; Цел – утвърждаване на превъзходството на индивидуалните ценности над обществените принципи Темата за града – не само образ на съвременната цивилизация,, но и знак за фалша, глупостта, безнравствеността на обществото; отрицанието на града – природата като образец на хармонията Ролята на интуицията – пътят на познанието не минава през разума, а през интуицията, през освободената чувственост и възродения усет за природата и света; Фантазията – дейност на въображението, игра, неподвластна на разума

ОСНОВНИ ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА Контраст, антитеза – основни изразни средства за изграждане на образа на романтическия герой Пейзаж – пресъздава душевните състояния на героя Романтическа иронията, като форма на световъзприемане – преплитане на сериозното и смешното; несъответствие между порив и действителност Романтическа гротеска - горзното се съчетава с красивото цивилизацията деформира човека; нейният образ е комичен, но и ужасяващ; според романтическия творец гротескното тяло е отблъскващо, но то крие възвишена душевност

ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА РОМАНТИЗМА Робърт Бърнс ( ) Джордж Ноел Гордън Байрон ( ) Пърси Биш Шели ( ) Хайнрих Хайне ( ) Николаус Ленау ( ) Виктор Юго ( ) Александър Дюма ( ) Александър Сергеевич Пушкин ( ) Михаил Юриевич Лермонтов ( )

Един от съзидателите на новата шотландска литература и класик Основоположник на романтизма Национален поет на Шотландия Поезията му, като еманация (излъчване) на националната душевност

Британски поет, водещо перо на английския романтизъм Най-знаменитите му поеми са Странстванията на Чайлд Харолд и Дон Жуан Животът е звезда между нощта и утрото, до хоризонта близка.

Апология на романтическия индивидуализъм Английски поет, един от най- изтъкнатите представители на романтизма Един от най-добрите лирически поети, писали на английски език. Сред най-значимите му произведения са поемите Адонаис и Освободения Прометей.

Един от най- значителните немски поети на XIX век Книга на песните- стихосбирка Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби Добротата е по-важна от красотата.

Австрийски лирик Романтичен провокативен свят "Песни на тръстиките" Есенни мотиви с мекия блясък на залеза над смълчаните планини, с нежната прозрачност на въздуха Борци за човешко освобождение Своя романтически възглед за раздвоението между блян и действителност поетът излага в драматичната си поема "Фауст"

френски поет, писател, художник и общественик Парижката Света Богордица Клетниците Романтизмът е либерализъм в литературата.

френски писател романист. Известе е с множеството си исторически, приключенски романи, благодарение на които е един от най-четените френски писатели в света Граф Монте Кристо Освен романите си, Дюма пише пиеси и е редовен дописник в редица списания Никога не забравяйте, че други се надяват на вас, но вие не можете да разчитате на тях!

първия велик руски поет и родоначалник на съвременната руска литература Той пръв използва простонароден език в своите поеми и пиеси, като създава нов стил в разказите смесица от драма, любовна история и сатира, която се свързва с руската литература оттогава и повлиява на по- късните руски писатели. Евгени Онегин Той отразява руската природа, руската душа, руския език, руския характер.

Руски поет и писател, един от основните представители на романтизма в руската литература, наред с Александър Пушкин и Фьодор Тютчев Герой на нашето време

Заключение През своето развитие човечеството е преминало през много епохи, оставили следи и в нашето време. Такава е и епохата на Романтизма – страстни пориви и чувства издигнати в култ. Епохата на търсеното съвършенство е затворила своята страница, но заедно с това я е отпечатала в съзнанието на следващите поколения.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА К. Протохристова, Н. Аретов и др., Литература 10 клас, изд. Анубис Кр. Кацарска, Примерни планове по литература за 10. клас, изд. БОН М. Шумелова, Ново ръководство за ученика по литература 10. клас, изд. Слово