Писатели и поети Антон Страшимиров български писател, драматург и публицист Роден: 15 юни 1872 Варна, Османска империя15 юни1872ВарнаОсманска империя Починал: 7 декември 1937 Виена, Австрия7 декември1937ВиенаАвстрия Учителства из няколко села на Поповска и Варненска околия, а след това и в Бургаско. Редактор е на списанията Наш живот и Наблюдател, които съществуват до 1912 г. През този период отпечатва първите си разкази:,,Кочаловската крамола,,,Анатема,,,Пустинник,,,На широк път. На селските бунтове, 1900 г. откликва с повестта,,Кръстопът е годината на легендата,,Рамаданбегови сараи, драмата,,Вампир и романът,,Есенни дни. Като доброволец в Балканската война, 1912 г., е награден с войнишки кръст за храброст. През 1926 г. публикува романа,,Хоро, в който изправя пред съда на историята престъпленията на фашистката власт. През 30-те години са публикувани романите му,,Роби- І-ва и ІІ-ра част,,,Пропаст и автобиографичните страници,,Творчество и живот.

Писатели и поети Йордан Йовков български писател Роден: 9 ноември 1880 Жеравна, България9 ноември1880ЖеравнаБългария Починал: 15 октомври 1937 Пловдив, България15 октомври1937ПловдивБългария Втората национална катастрофа го заварва в Добрич, 1919 г. След трудни дни, изпълнени с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна, където е учител до есента на 1920 г.

Писатели и поети Николай Лилиев български поет Роден: 26 май 1885 Стара Загора, България26 май1885Стара ЗагораБългария Починал: 6 октомври 1960 София, България6 октомври1960СофияБългария В края на 1931 г. се появява антологичната му книга Стихотворения, а през март 1934 в Златорог излиза цикълът При морето последните стихове, които поетът отпечатва приживе. Те са свързани с пребиваването му във Варна, където е преподавател по френски език (1932–1934) в Търговската академия. Цикълът предизвиква широк отзвук. Възприема се като поетическо възкресение и обновление, като нова стилистична ориентация на поета.

Писатели и поети Никола Вапцаров български поет Роден: 7 декември 1909 Банско, България7 декември1909БанскоБългария Починал: 23 юли 1942 София, България23 юли1942СофияБългария Учи в гимназията в Разлог ( ), после в Морското машинно училище във Варна ( ), по-късно наречено на негово име. ВВМУ "Н. Вапцаров" във Варна Свидетелството му от Машинното училище в града.

Учени Херман и Карел Шкорпил чехи - създатели на българската археология Родени: 8.II.1858; 15.V.1859 Високе Мито, Австрийска империя Високе МитоАвстрийска империя Починали: 25.VI.1923; 9.III.1944 Варна, България ВарнаБългария Карел е откривател на Плиска, 1899 г. Автор е на първия учебник по география за българските училища. След пенсионирането си г. е несменяем директор на Археологическия музей. Преподава в Морското машинно училище и Търговското училище. Брат му Херман е също математик във Варна, изследвал м. Джанавара.

Учени Проф.д-р Димитър Чернев Роден: 1930 г., Варна, България Сред българите, спечелили световно признание за новаторско изобретение в областта на техниката, е проф. д-р Димитър Чернев. Роден е през 1930 г. във Варна. Завършва електроинженерство и работи в лабораторията за поддържане на магнетофоните в Радио София. През 1956 г. отива в Източна Германия за обмяна на опит. Оттам заминава за Съединените щати. Първоначално постъпва в лабораторията на телевизионната компания Си Би Ес, където в сътрудничество с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонна касета, която му донася голяма популярност. По-късно учи в Масачузетския технологичен институт, там защитава и докторска дисертация. След това започва работа в Космическата лаборатория в Калифорния и участва в различни програми за подготовка на полети до Луната, Марс и Венера. През 1967-а д-р Чернев става професор в университета в Остин, Текстас. Горещите лета на Тексас карат Чернев да се замисли за използването на слънчевата енергия за охлаждане. Българинът се връща в Бостън и в лабораториите на Ем Ай Ти и създава първия слънчев хладилник. Съоръжението заработва най-напред в дома на Чернев в Бостън. По-късно той основава своя компания. Повече от 60 патента на проф. Димитър Чернев са регистрирани в САЩ, Европа, Япония, Австралия.

Магнетофонната касета и слънчевия хладилник – автор: Димитър Чернев

Композитори Добри Христов български композитор Роден: 14.XII.1875 Варна, България Починал: 23.I.1941 София, България България През 90-те г. на XIX в. е отхвърлен на конкурс за стипендия в чужбина. Това е обида за варненската общественост, която събира пари и го изпраща да учи в Пражката консерватория, където преподавател му е Антонин Дворжак. Пише Ръченица, Леле моме, Ерген дядо, Ганината майка, Дафино вино, Сивляна, Девойче, Я разтурай, Леле, Божке, Лиляна мома хубава и Пусти моми жеравненки. гр. Варна, ул. Княз Борис 76

Националното училище по изкуства във Варна носи името на Добри Христов

Художници Георги Велчев български художник - маринист Роден: 18.XI.1891 Варна, България18 91ВарнаБългария Починал: 16. IV.1955 Варна, България ВарнаБългария Работи в областта на пейзажа и портрета. Учи живопис при проф. Стефан Иванов и проф. Иван Мърквичка в Рисувалното училище. Прекъсва следването си по време на войната ( ). Става военен художник в Щаба на Първа армия: пленен и откаран във Франция. Завършва Рисувалното училище след връщането си от фронта. После учи Живопис в Париж при проф. Аманд Жан и Бонар. Прави изложби във Висбаден и Карлсруе, връща се у нас и прави изложби във Варна, след това реди картините си в Станфорд, САЩ. Обикаля Австралия, Хавайските острови и след 7 години отново се връща в България през До края на дните си остава във Варна. Прави няколко експозиции в София и Варна.

Картини «Морски пейзаж» Къщата-музей Геори Велчев съществува от 1961, когато родната къща на художника е дарена на града от брат му Владимир Велчев и сестра му Павлина Велчева. През 1995 година, се реконструктира музея и реставрират голяма част от картинире. Във фонда на музея се съхраняват 240 творби на великия художник, като 50 от тях съставляват постоянна експозиция. «Брегът край Варна»

Мореплаватели кап. Георги Ив. Георгиев български ветроходец Роден: 4 юни 1930 Кърджали, България4 юни1930КърджалиБългария Починал: 13 май 1980 Одеса, Украйна13 май1980ОдесаУкрайна Баща му е офицер от армията (родом от Ботевград) и семейството често сменя местожителството си. През 1939 или 1940 бащата получава назначение във Варна и тогава малкият Георги за първи път вижда морето. Очевидно то го примамва: "То, морето, ме очарова още от самото начало." От спомени на очевидци и приятели се знае, че бъдещият капитан Георгиев наистина е прекарвал повече време на хелинга (там, където навремето във Варненското пристанище са държали гребните и ветроходни лодки), отколкото над учебниците. В началото на 50-те г., Капитанът отива в София при сестра си и зет си. Тогава Георги основава първия софийски яхтклуб "Академик"- на Горни Пасарел. Жени се, ражда му се син, но се развежда и се завръща във Варна, за да довърши образованието си. Завършва Вечерната гимназия и Техникума по корабостроене и корабоплаване, който му дава възможността да плава по море.

Основава яхтклуб "Порт Варна, който посмъртно е кръстен на него. През 1974 г. с яхта "Вега" под командването на Георги Георгиев (членове на екипажа - Иван Георгиев- Зъбата, Иван Йорданов и журналиста Братислав Талев, син на писателя Димитър Талев, а по онова време - журналист в списание "Наука и техника за младежта") обиколя Черно море с идеята да търси сътрудничество за организиране на голяма регата в акваторията на Понта. През 1975 г., по решение на клубния съвет Георги Георгиев прави квалификационно плаване за Трансатлантическото състезание за самотници, известно тогава като ОСТАР (OSTAR - Observer Singlehanded Transatlantic Race), от Варна до Батуми.

На 5 юни 1976 г. яхтата "Кор Кароли" е една от 125-те допуснати на ОСТАР-76. Състезанието завършва 37-и от общо 73-а завършили в най-тежките условия, при които то се е провеждало. За първи път загиват двама души, мнозина са спасени в морето, а потрошените от щормовете яхти са десетки. След прекалено дълъг престой за доокомлпектоване на яхтата в Ню Йорк, Маями, Куба - на 20 декември 1976 г. стартира в околосветския си рейс. Той е завършен на следващата година, отново на 20 декември с рекордно проплавано време - под 202 денонощия. Три години по-късно, това постижение е включено в Книгата за рекорди на Гинес. След завръщането си в родината капитан Георги Георгиев е удостоен със званието "Герой на Народна република България". На името му е кръстен нов тонен кораб за насипни товари на БМФ, стана почетен спортист номер едно за 1977 г., както и почетен гражданин на Варна и родния му град Кърджали. Рекордите на Гинес

Революционери Капитан Петко Войвода български войвода, революционер и национален герой Роден: 18 декември 1844 Доганхисар, Османска империя18 декември 1844ДоганхисарОсманска империя Починал: 7 февруари 1900 Варна, България 7 февруари1900ВарнаБългария Посветил живота си на освобождението на беломорските българи и обединението им с България, защитник на Родопите, борил се за свободата на потиснатите в Османска Турция. През 1880 г., той се заселва във Варна, където се оженва за втори път за Рада Кравкова. Голяма е ролята и за тракийското движение и организация. На 12 май 1896 г. по негова инициатива в град Варна се основава тракийско (Одринско) емигрантско дружество "Странджа", с което се поставя началото на освободителната организация на българите бежанци от Тракия, ратуваща за целокупна България. Днес носи неговото име. Тук създава и Демократическата партия.

На това място е била къщата на капитан Петко Войвода във Варна – на кръстовището на ул. Пирот и ул. Кап. Петко. Гробът на капитан Петко във Варна – на Централните градски гробища.

Революционери Никола Корчев опълченецът - спасител на Самарското знаме Роден: март, 1836март 1836 Горна Диканя, България Починал: 29 август 1921 Варна, България29 август 1921ВарнаБългария След Освобождението живее във Варна. Тук Никола се занимава със строително предприемачество. По това време турските, арменските и гръцките къщи били хаотично разхвърляни във Варна. Прави нов градоустройствен план с капитан Петко Войвода. Но тогава взема участие в борбите против цар Фердинанд. Хваща юздите на конете му и му казва, че за един предател, който не работи за каузата на българите, а гледа личните си интереси, няма място в България. Заради това, независимо от заслугите и медалите, не му е отпусната поборническа пенсия. Преживяват само с пенсията на съпругата му и с това, което е изкарал техният син Иван, завършил инженерство в Швейцария. През 1902 г. на връх Шипка се състоят грандиозни тържества за 25-г. от Шипченската епопея. Тогава е открит храм-паметник и са поканени всички живи опълченци. Всички решили, че Самарската светиня може да бъде само в ръцете на спасителя й - дядо Никола Корчев. Художникът Ярослав Вешин, който присъствал, бил силно впечатлен от достолепния знаменосец. След години, поискал да го нарисува със Самарското знаме в ръце. Старецът пристигнал с трена от морето и дълго време позирал в пълна бойна униформа. Картината е завършена през 1911 г.

Никола Корчев – в средата, Морската градина на Варна Дядо Корчо от Варна – спасителят на Самарското знаме

Иван Драсов (1848 – 1901) е окръжен управител на Варна (1899 – 1901). Васил Левски (1837 – 1873) – XII, 1868 г., за което напомня паметна плоча на ул. Ал. Малинов 5. Революционери, преминали през града