Илиана Т. Илиева – Дъбова БНУ Свети Седмочисленици Тарагона, Испания

поема балада роман в стихове басня Лироепи- чески видове лири- ческа песен елегия епита- фия химн епигра ма епигра ма сатира ода Основни видове в лириката

Ода В древногръцката поезия ода се нарича всяко едно стихотворение, изпълнявано от хор. По-късно така се наричат стихотворения, пропити с възторжени чувства, възпяващи героични събития и подвизи на велики личности. Различават се жанрови разновидности на одата: геройчно-партиотична ода (Раковски, Левски, Кочо на Ив. Вазов), философска ода (Ода на младостта на Адам Мицкевич). В нашата литература още през Възраждането се правят опити за разработването на този лирически вид, но значителни успехи не са постигнати. Най – хубави в нашата поезия са одите на Вазов от цикъла Епопея на забравените, одите на Хр. Смирненски и пр.

Елегия Елегията възниква още в античната поезия. Изгражда се върху трагични преживявания, отразяващи чувства на тъга, скръб, безнадеждност, печал, отчаяние. Създава се по повод някакво тъжно събитие или спомен. Чувството в елегията е резултат от изразен или долавящ се конфликт. Прекрасни образци на този жанр в нашата литература са Жестокостта ми ся сломи на П.Р. Славейков, Елегия на Хр. Ботев, Новото гробище над Сливници на Ив. Вазов, Заточеници на П. Яворов и др.

Късо лирическо произведение, в което има настроение или размисъл, изразени по най – различни поводи и причини: копнеж по любимата, спомен за нещо преживяно, което е оставило дълбока следа в живота на поета, самотност, радост или меланхолия, породени от природна картина или предадени чрез природна картина, размишления във връзка с изминатия житейски път, с изпълнен граждански дълг и др. Лирическа песен

Сатира Художествено произведение, в което са изобразени недостатъци в обществения живот и в характера на хората, като ги критикува остро. Обект на сатиричното изображение са актуални събития и явления, злободневни теми, които вълнуват голяма част от обществото. Сатирата се появява още в древността. Според това, към кого е насочена и какви недостатъци изобличава, тя бива лична (Защо не съм.... от Хр. Ботев) и гражданска (Патриот от Хр. Ботев, Линее нашто поколение от Иван Вазов), но това деление е до голяма степен условно.

Епиграма Епиграмата е синтезирана, остроумна форма на хумористично, сатирично или саркастично отношение, при която се реагира бързо и ефикасно. Тя има определено актуално значение, въздейства непосредствено и ударно, показва гъвкавост и подвижност на мисълта. Майсторски изградените епиграми по сила на изказа и експресивност са аналогични на поговорките и пословиците, разпространяват се като тях. Характерни определители на лирическия вид са краткостта, стихотворната форма и осмиващият или изобличителен елемент. В епиграмите се използва както лек хумор, така и ирония, сатира, сарказъм, дори гротеска.

Епитафия В античността епитафията е надгробна реч, а по-късно – надгробен надпис или кратко стихотворение за починал. В нея в стегната форма се преценява животът на починалия човек, като се възхваляват неговите добродетели. По-късно епитафията се доближава до епиграмата, като се превръща в сатирично и саркастично стихотворение, най – често посветено на живо лице, което се представя за мъртво. Някои епитафии са написани за конкретни лица, а в други се осмиват типични черти и слабости в обществото. Епитафии са писали Хр. Ботев, Ив. Вазов, Ст. Михайловски, К. Христов, Хр. Смирненски и др. Епитафия

Химн Химните са едни от най – старите литературни видове. Те биват различни по своето съдържание и предназначение: национални, изпълнявани при тържествени празници; военни, за повдигане духа на войниците и за възхвала на военни подвизи; религиозни, свързани с религиозния култ; посветени на исторически събития или на национални герои. Химни в нашата литература с различна тематика са писали Ив. Вазов, Ст. Михайловски, П.П.Славейков и др. Държавният химн на България е създаден върху основата на стихотворението Мила родино на Цветан Радославов.

Балада Лироепически жанр с легендарно-фантастичен сюжет. В баладата присъстват трагичното и свръхестественото. Българските поети преди и след Освобождението преработват народни балади, създават нови по мотиви от родния фолклор, използват баладични елементи в произведенията си. Някои творци от 20-те и 30-те години на ХХ век продължават да пишат балади предимно с тематика от съвременността – Асен Разцветников (Удавници), Н. Фурнаджиев (Конници, Косачи) и др.

Поема Голяма лироепическа творба в стихотворна форма, в която са съчетани чувства, настроения и преживявания с разказ на случки и събития. В литературната наука се прави разлика между епическа и лирическа поема. В лирическата поема на преден план са чувствата и изживяванията на автора и на героя. У нас поемата се появява по време на Възраждането. Значителни поеми създват П.Р. Славейков (Изворът на белоногата), Хр. Ботев (Хайдути), Иван Вазов (Грамада и др.), П.П.Славейков, Пейо Яворов, Гео Милев и др.

Роман в стихове Сравнително рядко разпространен лироепически вид, в който се рисуват широки картини от личния и обществения живот. В романа в стихове наред с изобразените природни картини, обстановка, бит, събития, действащи лица, намират място и лирически отстъпления, разсъждения, спомени и др., които служат за връзка между отделните глави, за лирически обобщения или за изразяване на непосредствените чувства и мисли на поета. Стихотворната форма, ритмическата стъпка, римуването, строфирането и изобилието на тропи и стилистически фигури засилват лирическия елемент в романа в стихове.

Басня Кратко произведение, в което алегорично се изобразяват човешки постъпки и обществени отношения и се правят изводи с поука. Най – често в басните се представят животни, по-рядко растения и предмети, чрез чиито образи се разкриват човешки черти и нрави, обществени и лични недостатъци. В българската литература най-напред се появяват преводни и побългарени творби на Езоп и Крилов. За развитието на баснята допринасят П.Р. Славейков (Орел, рак и щука, Осел и славей), Иван Вазов (Слон и мъниче). Изтъкнат наш баснописец е Стоян Михайловски (Орел и охлюв, Бухал и светулка, Паун и лястовица).

Източници: Герджиков, Мария, Олга Попова, Илияна Кръстева. Речник на понятията и литературните термини. Булвест 2000, С., 2009 Джалев, Любомир, Марта Джалева, Наташа Крумова – Христемова. Как да се подготвим успешно за зрелостен изпит по български език и литература. Анубис. С.,