Приключенията на Том Сойер Марк Твен

Марк Твен е роден като Самюъл Лангхорн Клемънс във Флорида, Мисури през 1835г. Той е бил писател и преподавател. Наречен е най-големия американски майстор на перото, хуморист на своето време. Когато Самюъл е четиригодишен, семейството му се премества в Ханибал,пристанище на река Мисисипи в щата Мисури. От спомените за детството си в това градче Марк Твен черпи вдъхновение за измисления Сейнт Питърсбърг от Приключенията на Том Сойер и Приключенията на Хъкълбери Фин. По това време в Мисури робството още не е премахнато и Твен се запознава добре с него, като по-късно то е сред основните теми в творбите му. (1835 – 1910г.)

Негови творения са култови книги като Хъкълбери Фин и Приключенията на Том Сойер. Том Сойер е модел на Твен като дете, като в него се откриват и черти от двама негови съученици Джон Бригс и Уил Боуен. Книгата представя и Хъкълбери Фин като второстепенен герой, който пък е прототип на приятеля на Твен Том Бланкъншип.

Марк Твен е бил забавен, остроумен и мъдър човек. Написал е страхотни неща, които и днес още се четат от милиони хора. Създал е множество цитати, които продължават да живеят и днес, защото има много мъдрост в тях.

«Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат вашите стремежи. Малките хора винаги правят това, а истински великите хора ви карат да се чувствате така, сякаш вие също можете да станете велики.» «Оцелява само този хумор, който е възникнал от житейските истини.» «Най-добрият начин да се чувстваш добре е да направиш някой да се чувства добре.»

Макар че моята книга е предназначена да забавлява децата, надявам се, че тя няма да бъде отмината от възрастните, защото между другото съм искал да ги накарам да си припомнят какви са били самите те преди години. Марк Твен

Том Сойер е най- известният хлапак в американската литература. Находчив и палав, благороден и смел, той преживява необикновени приключения – разкрива убийство, губи се в пещера, намира съкровище и... първата си любов...

Кои са героите в текста? Какво замислят? Къде търсят те съкровище? Защо? Успяват ли да го намерят? Защо? Какво знае Том Сойер за съкровищата? Как героите решават да се справят с възникналия проблем?

1. Какво е желанието на Том? 2. На кого доверява своя план? 3. Какво разказва той за съкровищата? 4. Къде копаят приятелите? 5. Защо не намират нищо? 6. Как ли продължава историята? 7. Дали ще успеят момчетата да намерят желаното съкровище?

Том излезе на тротоара, помъкнал кофа с варов разтвор и четка с дълга дръжка. Той огледа оградата… и цялата му радост отлитна, а в душата му се възцари дълбока печал. Трийсет метра ограда, близо три метра висока. Животът му се струваше празен и безсмислен, съществуванието тежко бреме. Той въздъхна, потопи четката във варта и я прокара по най-горната дъска на оградата. Повтори, потрети; после сравни нищожната варосана ивичка с ширналия се континент на небоядисаната ограда и, напълно обезсърчен, седна под едно дърво.

Но енергията на Том скоро се изчерпа. Той се сети колко забавни неща си беше намислил за този ден и скърбите му се умножиха. Скоро момчетата, необременени от никаква работа, щяха да хукнат на всякакви възхитителни експедиции и щяха да го скъсат от подигравки, задето трябва да се бъхти. Самата мисъл за това го изгаряше като огън. Той извади всичките си богатства и ги заразглежда: парчета от играчки, топчета и всякакви боклуци. Може би щяха да му стигнат, за да подкупи някого да се потруди малко, но бяха крайно недостатъчни, за да му откупят поне половин час пълна свобода. Затова той прибра оскъдните си средства обратно в джоба и се отказа от идеята да предлага подкуп. И в този миг на мрачна безнадеждност внезапно го осени вдъхновение!

Той взе четката и най-спокойно се залови за работа. Не след дълго на хоризонта се показа Бен Роджърс тъкмо онова момче, от чиито подигравки Том най-много се боеше. Бен не вървеше, а припкаше на подскоци сигурен знак, че на сърцето му е леко и очаква много от този ден. Здрасти, стари друже! каза Бен. Впрегнаха те на работа, а? Том се извърна рязко и рече: О, ама това ти ли си, Бен! Не те забелязах. Виж, аз отивам да поплувам. Не ти ли се ще и на теб? Но, разбира се, няма как нали трябва да работиш! Много ясно! Том изгледа момчето и отвърна: Ти на кое му викаш работа? Че това не е ли работа?

Том се захвана отново да варосва и нехайно отвърна: Може и да е, а може и да не е. Знам само, че на Том Сойер му е по сърце. Хайде стига бе! Да не искаш да ми кажеш, че ти харесва? Четката продължаваше да се движи. Дали ми харесва ли? Не виждам защо пък да не ми харесва! Да не би пък на човек всеки ден да му пада да варосва огради! Том изящно прокара четката напред- назад, отстъпи, за да се наслади на резултата, добави тук-таме няколко щриха и отново огледа критично сътвореното. Бен следеше всяко негово движение и му ставаше все по-интересно и по-интересно. Всичко това все повече го увличаше и накрая не издържа: Слушай, Том, дай и на мен да побоядисвам мъничко!

Том се замисли и като че бе на път да се съгласи, но после реши друго: Не, Бен, не виждам как ще стане. Разбираш ли, леля Поли страшно много държи на тази ограда, щото нали гледа към улицата. Ако беше откъм задния двор, нямаше да имам нищо против и тя също. Да, тя страшно много държи на тази ограда трябва съвсем да се доизкусури! Сигурно няма и едно момче на хиляда, нито даже на две хиляди, което да може да се справи както трябва. Тъй ли? Хайде де, моля ти се, нека само да опитам! Само мъничко… Ако бях на твое място, аз щях да ти дам, Том! Бен, много ми се иска, честна дума, ама леля Поли… Той и Джим искаше, ама тя не му даде. Сид и той, ама тя и на него не му даде. Не виждаш ли, че просто нямам избор? Ако ти трябваше да боядисваш тази ограда и нещо се прецакаше… Ух бе, ама аз също ще се старая! Дай ми де, Том! Слушай какво… ще ти дам огризката на ябълката. Ами, става… не, не, Бен, недей. Страх ме е… Цялата ябълка ще ти дам! Том му подаде четката с привидна неохота, но сърцето му пърхаше весело.

И докато Бен се трудеше с пот на чело под палещите лъчи на слънцето, художникът в оставка седеше на сянка наблизо върху една бъчвичка, клатеше си краката, гризкаше ябълката и замисляше кървава сеч за другите балами, които щяха да дойдат..

А материал не липсваше: мине се не мине, оттам току минаваше по някое момче. Идваха, за да се гаврят оставаха да боядисват. Когато Бен капна от умора, Том преотстъпи четката на Били Фишър срещу едно хвърчило в добро състояние. А когато и той се умори, Джони Милър се вреди срещу един умрял плъх, вързан на въженце, за да го въртиш над главата си и тъй нататък, и тъй нататък, час подир час.

Към средата на следобеда от последния бедняк, какъвто беше сутринта, Том се бе превърнал в човек, буквално заринат от Освен гореспоменатото имущество сега той притежаваше и дванайсет топчета, парче синьо стъкло от бутилка, през което можеше да се гледа, оръдие, направено от макара, ключ, който не можеше нищо да отключва, парче тебешир, стъклена запушалка от гарафа, един оловен войник, чифт попови лъжички, шест фишека, еднооко котенце, пиринчена топка дръжка от врата, кучешки нашийник (ала без кучето), дръжка от нож, четири обелки от портокал и едно старо разнебитено черчеве от прозорец.

Междувременно си прекара чудесно в пълно безделие и в голяма компания, а оградата бе боядисана с три пласта вар! Ако не му се беше свършил разтворът, той щеше да разори всички момчета от градчето.

Ако историите на Том Сойер са ви харесали, Можете да прочетете още от тях в книгите на Марк Твен Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин