г.Колетка Павлова1

г.Колетка Павлова2

Така Захари Стоянов дава израз на възторга си от родното място на Каравелов – Копривщица, същата тази Копривщица, чиято природа запленява въображението на бъдещия писател още от детските му години, където той израства и с пълни гърди диша нейната свежест и чистота и където винаги се завръща г.Колетка Павлова3

г.Колетка Павлова4

Малкият Любен, когото всички наричат галено Личо, наследник на заможен род, живее в спокоен и щастлив край, където за безчинствата на турците само е чувал, а въображението му е разпалвано от разказите за хайдутите и приказките на баба му Рада за дядо Иван, за руския цар, който ще помете грозните османци г.Колетка Павлова5

Още 6 годишен Любен Каравелов тръгва ученик в килийното, а по-късно и във взаимното училище в Копривщица. Задушава се от зубренето на смирени молитви и жадува да диша свободно, да даде израз на поривите на душата си г.Колетка Павлова6

И това се случва в класното училище на новия учител, младият и ентусиазиран новатор Найден Геров. Децата захвърлят гръцките учебници, оскубват перушината на гъските, за да си направят пера, варят мастило, пеят не молитви, а народни песни, тичат и скачат до насита г.Колетка Павлова7

Младият Каравелов е раздвоен, не знае какво иска, какво ще му се случи - търговията на баща си ли да подхване, на село ли ще остане или по света да тръгне. На 16 г. е изпратен от баща си да учи в гръцкото училище в Пловдив, да научи обноски и прилично държание, да живее в гръцко семейство г.Колетка Павлова8

Там, в семейството на кир Янко, очарован от магнитните очи на неговата 14 годишна дъщеря, Каравелов се влюбва силно, но пак е разочарован от унизителното отношение към неговата наивност и простота на бедно българче. Тук той изгражда изключителната си амбиция да учи, да се образова и докаже, че българите са способни, не бива да се прекланят пред гръцкото г.Колетка Павлова9

18 годишният Каравелов остава още една година в Пловдив, но вече в българското училище, където попада под влияние на руската литература. Оформя се желанито да учи в Русия. Баща му обаче има други планове – да го направи преуспял търговец г.Колетка Павлова10

г.Колетка Павлова11

Най-напред Л. Каравелов е абаджия в Едирне, където е принуден по 16 часа на ден да шие. Това го задушава и той напуска. Баща му го взема със себе си да помага в търговията с животни, да обикаля по селата и градовете г.Колетка Павлова12

Но и това не е по душата му. Загрижен за сина си, бащата го изпраща в Цариград като счетоводител в търговска кантора. Цариград е център на борбата за духовна независимост и национална просвета. Животът в тази среда е поредната школа за младия българин г.Колетка Павлова13

Скоро се сбъдва и отколешната му мечта – да замине за могъщата Русия, същата, за която е слушал в детството си, същата, за която е чел в книгите. Най-напред в Одеса, после в Москва – град, който може да даде много на младия човек. Каравелов отново учи, самообразова се, израства, възмъжава г.Колетка Павлова14

Там, в Русия се чувства свободен, но все повече тъжи за България, боледува, ходи на лекари, гълта хапчета, но нищо не помага. Един ден в отчаянието и мъката си, когато силно главоболие го измъчва, видял на масата си увехнала китка цвете, което майка му дала за изпроводяк, грижливо вързана с ален конец и малка жълта паричка. Потопил китката във вода и после изпил водата. Главоболието му минало, излекувана била душата и болката му г.Колетка Павлова15

В Русия Каравелов разбира, че борбата може да се води не само с оръжие, че има не по-малко мощно средство за съкрушаване на враговете – перото. Той има какво да напише - ще напише за народа си, ще разкрива светлите качества на своите сънародници, ще търси съмишленици г.Колетка Павлова16

Постепенно Каравелов започва да придобива самочувствие. Вече има вид на зрял млад мъж със замислена и спокойна осанка. Печата статии, пише очерци, първите си разкази и повести, където разкрива и обичта, и омразата си, но все по- често си припомня и сцени от бита на своите сънародници, от техните болки и радости, които ще опише в Българи от старо време по един неповторим начин г.Колетка Павлова17

г.Колетка Павлова18

Когато по-късно се установява в Румъния, Л. Каравелов започва да издава собствен вестник Свобода – най-силната и най-богатата дума. Започват да се редят огнени статии, фейлетони и дописки. Той усеща нов прилив на сили, вижда се способен на велики дела г.Колетка Павлова19

Годината е Срещат се Каравелов и Левски. Левски-човек на делото, на всекиденевната борба и – учения, който с способен с пламък и знания да ръководи делото. Това сближава двамата и те създават програма за освобождение. Трябва да бъде създадена революционна организация, която да подготви освобождението. Заедно основават БРЦК. За председател е избран Л. Каравелов, а Левски - за главен апостол на България. Годината е вече 1872 – светла и слънчева пролет, с много надежди и радостни очаквания г.Колетка Павлова20

г.Колетка Павлова21

Настъпват тежки дни на материални затруднения за Каравелов и издаването на вестника. Трудно намира средства, тревогите и неприятностите се отразяват на здравето му, става затворен и недоверчив. Усеща, че волята не му достига, че не е направил необходимото. Убеден е, че Без свобода няма образование, а без образование - свобода. Започва да издава списание Знание, с което да просвещава народа. Довчерашният бунтар, който е проповядвал въстание, започва нова песен Учете се мили птички, пишете, четете… г.Колетка Павлова22

Идва бунтовната 1876г. В българско ври и кипи, започнало е въстанието. Каравелов е в Белград, където научава новините. За него е ясно, че без помощ отвън, то няма да успее, че борбата ще бъде жестока и ще завърши с разгром. Затова с ентусиазъм започва да работи за каузата за единство на славяните и Русия в общата им борба. Руско-турската война 1877/1878г. довежда до възстановяване на българската държавност г.Колетка Павлова23

г.Колетка Павлова24

Любен Каравелов се завръща с нетърпение и жажда в родината, където иска да работи за просветата и културата. Заедно с руските войски отива най-напред в Свищов, после в Търново и активно работи за хилядите бежанци, завърнали се в освободеното си отечество. Продължава издателската си дейност, издава нов вестник Начало, живее забързано, напрегнато, има много планове, но здравето му се влошава. Едвам се държи… Това го убива – тогава, когато България възкръсва за нов живот, той да угасне, поразен от една нищо и никаква болест?... Затова още по-упорит и дързък, иска да вярва, че ще оздравее и ще бъде отново на поста си г.Колетка Павлова25

На 17 януари Каравелов прави завещание: Бибиотеката си оставям на милия ми български народ… – книгите са най-скъпото за него и той знаел, че сега са най- нужни, когато трябва култура и наука. На 21 януари 1879г. Любен Карвелов умира, заобиколен от най-близките си роднини и приятели. Всички жалят дълбоко за патриота, революционера и писателя, който не намира покой, тласкан от бурни пориви и страсти, ръководен от великата си любов към родината, народа и славянството г.Колетка Павлова26

г.Колетка Павлова27

г.Колетка Павлова28

г.Колетка Павлова29