Малките чернушки правят си оглушки - в нивите пак се промъкват, зрънце след зрънце отмъкват. Лете под земята трупат, зиме вкусно житце хрупат. Що е то?

Що е то? Плува сред тревата къщичка рогата. Пътя не забравя, че следа оставя - тънка и сребриста, бляскава и чиста.

Пъстра панделка прелита, над поляните се скита. Разпознахте ли деца, тази панделка с крилца? Що е то?

Бръмчи като мотор из целия ни двор, ала не вдига прах, ала не всява страх, защото този шумен буболяк е малък като нокът на човек! Що е то ?

Крие се в тревата, гуши се в листата - mъничка, червена с точки украсена. Среща се на всяка стъпка. Да е гъбка,не е гъбка. Що е то?

Денем в листата заспива - дребна и сива. Нощем блещука в полето, мами детето. Малка е като трохичка, златна е като звездичка. Кой позна под сивата качулка крие се свенливата...

Цели нощи свири, свири по ливади и баири – явно е роден с талант този чуден музикант. С цигулката на рамо си почива денем само. Що е то ?

В своята дървена къща тя уморена се връща, цял ден в цветята се свира, сладък прашец да събира. С мед тя гощава те мило, ала си има и жило! Що е то?

Един сръчен майстор плетач. Плете от сутрин до здрач мрежа от сребърни жички за лов на дребни мухички. Що е то?

Що е то? Туп-туп - чувам стъпки от безброй крачета, все едно потропва буболеча чета. Ала що да видя - буба сам-саминка вдига шум за цяла армия калинки! Сто ли конски сили в нея са се скрили, че е бързоножка малката...

Гатанките на Мая Дългъчева представи за вас Илиана Т. Илиева – Дъбова