На прощаване в 2012 г.

Един прекрасен слънчев ден тръгнахме за град Варна. По пътя видях много щъркели, един блъснат таралеж и три сърнички. Когато стигнахме, отидохме в Делфинариума. Делфините бяха страхотни. Купих си една тениска с тези делфини. (Ангел) Тогава ме попита дали искам да направим пикник. Аз й казах, че не е лоша идеята. Когато се върнах у дома, взех една малка булана, една книга и една тетрадка и молив. Отидохме на поляната, седнахме и тя ме попита какво си нося. Роса каза, че това не е пикник, но нямало значение. (Славка) След като тръгна самолетът, изпитах такова вълнение, както никога досега. От самолета Земята беше малка, все едно я гледаш на карта. (Недялко) Първата ми среща с този випуск е доста отдавна. С повечето се знаем от времето, когато пишеха такива съчинения:

Братовчед ми ми даде да карам неговото скутерче, за да отида до центъра да купя разни продукти. Като се връщах от центъра през една урва, без да искам натиснах по-силно газта. Беше супер. Тогава бях вдигнал 75 км в час. Като се прибрах, им казах за това. Братовчед ми малко ми се скара. (Симеон) Аз и братовчед ми отидохме на компютрите в Орешака. Като почнахме да играем, компютърът засече и ние бяхме принудени да го рестартираме. На нас не ни се чакаше да се рестартира и натиснахме един бутон за по- бързо рестартиране. Но човекът, който държеше компютрите, ни видя и ни се скара, каза също да не стъпваме никога повече там. Оттогава насам никога не съм стъпвал там и даже не мисля да ходя, докато съм жив. (Минко)

Взех новите петокласници след една уморителна година на работа с 12-ти клас и ми се струваше, че направо ще си почина сред едни невинни дечица. Настоях кабинет 202 да се подготви за идването им, като се изтрият всички мръсни думи от столове и чинове. Оказа се, че някои от новодошлите знаят доста по-мръсни думи от изтритите. Нека си признаем – това беше един труден випуск. Още по-трудно стана, когато навлязоха в следващи възрасти, когато дойдоха новите 8-класници и 9-класници. Случвало се е през годините да казвам доста тежки думи и така е трябвало. Но: за завършващите или хубаво, или нищо. А хубаво има, защото випуск 2012 живя в училището ни със своя физиономия, зареждаше го и с грешките, и с красотата на своята младост.

Няма значимо училищно събитие през последните години, в което ученици от випуска да не са участвали със своята артистичност, одухотвореност, отговорност. (Тук - водещи и участници в миналогодишния ученически дебат)

Обичат да се преобличат в народни носии. (Участия в различни училищни концерти, които без тях не биха били същите)

Някои доказаха, че могат да представят училището ни на национални събития. (Национална олимпиада по ИТ и конкурс за ученическо кино)

Този випуск определено е със спортен дух – и когато играе, и дори когато е публика. (Тук - поредна победа на баскетболния училищен отбор и награда за участник от публиката на футболен турнир след изискването за вкарана дузпа)

Трябва ли да казваме, че са красиви? (Тук - конкурс Мис Троян, ученическо задание под формата на модно ревю, представяне на бижута в Нощта в музея)

Училищният снимков архив показва трайно влечение към определен вид трудова дейност. (Постановката Славният бояджия, 2007 г., и ремонт на кабинет 202)

Хората от випуска, бъдещите и вече настоящи граждани на България, имат отношение към политиката. (Тук – пред карта на царска България и защита на задания под формата на кандидаткметска кампания)

И уверено застават до хората на властта. (Среща с кмета Донка Михайлова, посрещане на ВИП гости на Две шепи вода, на екскурзия в Германия)

Учениците от випуск 2012 танцуват живота си. И изправени,

… и с главата надолу.

Не успях да покажа лицата (и краката) на всички. Това е, което се върти в снимковия архив на училищния сайт. Разбира се, тези дни ще се направят още много снимки, които ще свидетелстват какви са били момчетата и момичетата от випуск 2012 на нашето училище. Говорих какво има на снимките. Забелязахте ли какво няма? И то е нарочно. Няма ги трапезните изпълнения. Прави впечатление, че зрелостниците обичат да се презентират все на маса. Това важи за всички българи – все тогава ни идва настроението да се увековечаваме. Не че е лошо. Но не е достатъчно, не е цялата истина, а понякога е и леко пошло. Ако училището е и едно огледало, в което растящите млади хора да се видят, да се опознаят, нека това огледало ги показва честно и окуражаващо – освен трапезни герои те са можещи, интелигентни, изобретателни, жизнени. Е, все пак…

(Разходка до орешашката махала Баба Стана)

Има една мъдрост за родителите, която аз много харесвам - че трябва да дадат на децата си корени и крила. Мисля, че можем да я отнесем и до училището. Дано то е успяло да даде на порасналите деца от випуск 2012 корените на нашите традиции в човешкото общуване, в следването на определени ценности, корените на езика и на българския стремеж към по- хубавото. Дано им е дало крилата на самопознанието и самоуважението, на амбицията да видиш какво има отвъд оградата, на вярата, че много неща са възможни, ако силно ги поискаш и доста се постараеш за тях. От тук нататък ни остава само да пожелаем – нека полетът да е дълъг, успешен и вълнуващ. На добър час!