Животът на един истински патриот. Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, в семейството на бояджията Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. - презентация

1 Животът на един истински патриот

2

3 Васил Левски е роден на 18 юли 1837 г. в Карлово, в семейството на бояджията Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има две сестри и двама братя. Левски учи в Карловското взаимно училище, а след това - в класното училище в Стара Загора. Класното училище в Стара Загора Родният дом на Васил Иванов Кунчев

4 След постепенно загубване на зрението, баща му умира през 1851 г. В същата година почива и най- малкото дете в семейството. Така за прехраната се налага да се грижат Левски, заедно с двамата си братя. Иван Кунчев Иванов Васил Левски и братята му

5 От 1855 г. е послушник при вуйчо си хаджи Василий, таксидиот ( пътуващ православен монах, който събира помощи, доброволни пожертвувания за манастир) на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. Учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир Св. Спас под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.

6 На следващата година участва в Първата българска легия на Раковски, където получава прозвището Левски, след като прави "лъвски" скок, по време на учения. Четата на Раковски

7 През 1868 г. Апостолът неколкократно пътува до Румъния, като се опитва да създаде независима комитетска мрежа, с помощта както на тамошните българи, така и с тези в поробената родина. След като получава подкрепа предимно от тукашните българи, той започва първата си обиколка на страната- на 11 декември същата година.

8 През 1873 г. БРЦК и Каравелов изпращат съобщение от Букурещ, в което нареждат на Дякона да обяви бунт. Левски отказва и решава да замине за Румъния, за да се разбере с имиграцията. Но предателство довежда до залавянето му, преди да стигне отвъд Дунав. Залавянето на Левски

9 Къкринското ханче - лобното място на Апостола

10 На 6 февруари 1873 г. (стар стил) Васил Левски е обесен. Тялото му умира, но духът му е жив и до днес в душата на всеки българин! При почитта към Левски има разминаване между датата на неговата смърт - 18 февруари, която тя се отбелязва в редица градове, включително и в родното му Карлово, и почитането на кончината му в по-голямата част от страната - 19 февруари.

11 Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република"! Аз съм посветил себе си на отечеството си: да му служа до смърт и да работя по народната воля! Народната работа стои над всичко!

12 Ако спечеля, печели цял народ - ако загубя, губя само мене си! Близо е времето вече българинът не ще бъде роб, а свободен. Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът… за всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!

13 Дела трябват, а не думи. Днешният век е век на свободата. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във Времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

14 Всички сте виждали и тази снимка на Васил Левски, но малцина знаят историята й. Това е последната фотография на Апостола. Направена е в Букурещ към месец юни 1872г. след важното общо събрание на БРЦК. Именно това е снимката, която попада в ръцете на турската полиция и благодарение на която Васил Левски е разпознат след залавянето му. Това е и последната безспорно доказана фотография на Апостола.

15 Левски е най-малко известен с истинското си име (Васил Кунчев) и с духовното си име (дякон Игнатий) Самият той се подписва в протоколите Дякон Левский, а съратниците му го наричат Васил Дякона или само Дякона. Други прозвища са Главния книжар, Тропчо, Драгойчо или арменското Ованес. Има и няколко турски псевдонима, като Аслан Дервишоолу Кърджалъ (аслан значи лъв) или ефенди Аслан Дервишоолу. След смъртта му в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов.

16 Тиха скромна и организирана личност, обичаща реда, изпълнена с гордост и доброжелателност; Личност, притежаваща висока интелигентност, проницателност, здрав разум и силна воля; Личност, умееща да разбира и ръководи хората; Разсъдлива личност, която преди да пристъпи към решаването на даден проблем е обичала да го анализира най-задълбочено; С великолепно чувство за адаптация дори и при рискови ситуации; Личност, обичаща да пести време и пари и не страхуваща се да критикува недостатъците;

17

18