Всички ученици: Свобода – жадувана Свобода – извоювана! Свобода ! Месец март, ден трети, лето Дете: Едно ново начало! Ден, в който цял един народ – българският, ликува! Трети март – паметна дата в нашата хилядолетна история! А преди нея – мрак, окови, сълзи страдание… Детски вик разцепи въздуха. Яничарче: Мамо, не ме давай! Не ме пускай! Мамооо, искам да остана при тате, при теб и при бате.Страх ме е, мамо! Спомням си веднъж баба ми разказа, за своето братче Стояна. Яничар го взели, а когато се върнал затрил бащица и майка, и своите братя, само баба пожалил! Не ме давай, мамооо! Дете: Стене българска майка, сълзите изгарят лицето, за яничар и взеха детето. Забрадката бавно на рамената се свлече, а болката – тя разкъсва сърцето. Ръцете безпомощни протягат се в тишината, но изгуби се детският образ далеч във мъглата.

Дете: Плаче майката, плаче и гората! Мрак обгръща Балкана. Кънтят окови страшно, злокобно. Синджир с роби през буки минава, на него все млади девойки, Коя от коя по-красива. Уморени, изтерзани, но с очи пламтящи. Поглеждат и сякаш продумват: Робини не ставаме, по-добре да умрем! Дете: Една от тях в сълзи е обляна. Не може тя брат да прежали. Ръце си даде, крака си даде, очи си даде, но Яна не дадена турска вяра. Балканджи Йово: Хайде със здраве, хубава Яно! Очи си нямам аз да те видя, ръце си нямам да те прегърна, нозе си нямам да те изпратя.

Дете: Българка робиня не става, но и господарка в султански сараи не ще да е, за всичко родно милее, милее още копнее. Гергана: Няма там, аго, по вази, няма там стени таквизи, зиме с бръшлян обрасли, лете със сива люляка; няма там бяло кокиче, ни теменужка дъхава. …Най-подир, аго, знаеш ли? Ако не знаеш, да знаеш… …На живота ми си господар, но на волята не ми си…

Дете: Додея на българина от теглилата, нарами пушка и излезе в гората, за мъст и за отплата срещу тиранина. Индже, Стоян, Чавдар - кой не знае за тях, Добрин, Велко и Страхил-страшен хайдутин, всички мъстяха за брат и сестрица, за първородни дечица, за баща и за майчица. Чавдар: Горо ле, горо зелена, имаш ли, горо, юнаци из тебе, горо да ходят и аз при тях да отида?

Дете: Години тежки, години на отчаяние и страдание, години черни… Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой, под вънкашност чужда и под име ново и с сърце порасло и за кръст готово, и носи съзнание, крепост,светлина на робите слепи в робската страна. Дете: Васил Иванов Кунчев - Левски, име голямо, име антично! Левски – символ на смелост и родолюбие ! Левски: Посветил съм себе си на Отечеството си! Аз съм Левски, ей ме на и ничие име не ще спомена!

Дете: Той биде обесен. О, бесило славно! По срам и по блясък ти си с кръста равно! …Теб те освети смъртта на героите. Свещено си ти! Дете: …и смъртта на тебе, о, бесилко свята, бе не срам, а слава нова на земята и върхът, от който виждаше духът към безсмъртието по-прекия път!

Дете: Каравелов, Раковски и Ботев – все славни имена. Смели мъже, родолюбци, … на глас тичат народен срещу врага си безверен. Ботев: Дружина тръгва, отива, пътят е страшен, но славен, аз може млад да загина, но стига ми тая награда да каже нявга народът: Умря сиромахът за правда, за правда и за свобода! Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!

Дете: 20 априлий, лето 1876 – искрата пламва. В борба неравна впускат се: Георги Измирлиев, Иларион Драгостинов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Панайот Волов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски – все имена оставили дълбока диря в нашата история. Топчето пукна! Каблешков: Ако, вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище… Панагюрски въстаник: Боят настана, тупкат сърца ни, ето ги близо наште душмани. Кураж дружина вярна, сговорна. Ний не сме вече рая покорна.

Панагюрски въстаник: Нека с тоз удар врага да смажем, нека му гордо, братя, покажем, че сме строшили робски окови, че сме свободни, а не робове. Панагюрски въстаник: Нека знамето гордо развеем, тоз лъв изправен нас да поведе в борба за народни правдини и цялото човечество да види: Свобода или смърт!- извезано от момински ръце.

Райна Княгиня: Щете ме колете, щете ме бесете, аз уших байрака. Аз уших байрака, аз му турих знака- Смърт или свобода! (Песента Стани, стани, юнак балкански)

Дете: Пожари, огънят пълзи, пълзи и изпепелява Копривщица, Панагюрище… Изправя се Бенковски, сърце ридае, но сила, за да продължи в сърцето още се таи. Бенковски: Моята цел е постигната вече! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравее. Дете: Малко остава, времето тече. Раната зее все по-дълбоко и по-дълбоко…

Дете: О, Шипка! Столетов: Млади опълченци, венчайте България с лаврови венци! Дете: И днес йощ Балканът, щом буря зафаща, спомня тоз ден бурен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от урва на урва и от век на век. Дете: Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях и те за теб достойни, майко бяха и твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.

Дете: Ден трети, месец март, лето 1878 – Свободна България! Дете: Земя като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна, Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан. Дете: Какво, че виха вълци и чакали из твоите полета и гори? С онез, които бяха с теб добри, ти бе добра, но злите не пожали. Дете: Земя, като една човешка длан... Но ти за мен си цяло мироздание, че аз те меря не на разстояние, а с обич, от която съм пиян! Песен «България»