Колетка Павлова 1 Български език илитература 4 клас Български език илитература 4 клас

Колетка Павлова 2

Българйо, аз всичко тебе дадох душа, сърце, любов, зари небесни, от теб приети – върнах ти в песни

Майката Съба има особена слабост към първородния си талантлив син Иван. Тя покровителства първите му поетични опити, тя му е опора и съдник. След години поетът обезсмъртява нейния образ в стихотворението Майка ми: Ти ме роди, но ти ми даде и светлото, що в теб блестеше, ти и човека в мен създаде – ти два пъти ми майка беше!

За деца Иван Вазов е написал само една книжка Стихотворения за малки деца (1883 г.), но повече от век поколения българи израстват с неговите творби. От най-ранна възраст децата знаят наизуст стихотворенията Аз съм българче, Песента на синчеца и Училище, пеят песните по неговите стихотворения Радецки (Тих бял Дунав се вълнува...), Де е България? (Питат ли ме де зората...) и Цар Симеон (Край босфора шум се вдига...).

Вълнуващи и познати на всекиго са разказите за живота на Апостола: Чистият път, Апостолът в премеждие, Из кривините и неговия христоматиен образ в Немили-недраги (Той имаше очи сини, почти сиви...), рецитира одата Левски (Девет годин той скита се...).

Колетка Павлова7

Колетка Павлова Oтечство любезно, как хубаво си ти! Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови, по-нови красоти: тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти... Отечество любезно, как хубаво си ти!

Колетка Павлова9 Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата? Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове, на Изтокът светлика, на Югът аромата; горите ти са пълни с хармония и хлад, долините с трендафил, гърдите с благодат. Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

Колетка Павлова10 Отечество, не си ли достойно за любов? Кой странник без въздишка може тебе да остави? Кой има сила твоите картини да забрави? Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров в случай би, че бог би искал Едемът да премести и своя рай прекрасен при Емус да намести? Отечество, не си ли достойно за любов?

Колетка Павлова 11 Ти рай си, да; но кой те прилично оценява? Не те познават даже децата ти сами и твойто име свято не рядко ги срами! Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава? Какви ли тайни дремят, богатства, красоти по твоите долини, поля и висоти? Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Колетка Павлова12 Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци, и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича. Рогачът в планините по-много те обича, по-харно те познават крилатите певци, но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба, доволно е, че даваш покривката и хляба, и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!

Колетка Павлова13 Отечество любезно,как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно! Как твоите картини меняват се омайно! При всеки поглед нови,по-нови красоти: тук весели долини,там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето с брилятни… Отечество любезно, как хубаво си ти!

Колетка Павлова14

Колетка Павлова15

Колетка Павлова 16

Колетка Павлова17

Колетка Павлова18

Колетка Павлова19

Колетка Павлова20