ПРОЕКТ МАЛКИ ПИСАТЕЛИ IV ЧАСТ ВТОРИ В КЛАС 54 СОУ Св. ИВАН РИЛСКИ

звънцец пчешла чорбапи ластрик замлък чкаршаф бурклан легало топака котика взелка флайнелка Открий кои думи са деформирани.

Деформирай посочените думи. Одеяло – нещо, с което се завиваме. завивало Автобус, в който много друса. автодрус Колело – уред с колела за каране. колокар Държава, в която жителите са ананаси. Ананасия

Да разкажем за Ананасия.

Как се казва столицата на държавата Ананасия? Ананаса, Ананасита, Антанасия… Как се наричат жителите на тази страна? ананасчовци, ананаски, ананасченца… Как изглеждат жителите? Опиши ги. кръгли, сочни, жълти, топчести… Какви са превозните средства в Ананасия? ананасокари, ананасобуси… Какви са любимите им ястия и питиета? ананасов сок, ананасова торта, ананасова супа, ананасов таратор…

Портокалия Тръгнах към страната Портокалия. Стигнах в нейната столица Портонокия. Там хората бяха портокалчовци. Всички имаха оранжеви коси, малки топчести нослета и кръгли очички. Изведнъж се появи едно малко портокалчовче. Казваше се Порто. Отведе ме у тях. Къщата беше един огромен портокал с врата и много прозорци. Почерпи ме с много сладки портокали. Те бяха из цялата къща. Върнах се у дома щастлив и много доволен. Богдан Борисов Николов 54 СОУ Св. Иван Рилски

Аз отивам в Портокалия Веднъж помолих мама и тате да отидем в Портокалия. Те се съгласиха. Отидохме с кола. Пътувахме дълго и пристигнахме. Искахме да видим и столицата. Тя се казваше Портонокия. Разгледахме и видяхме музей. Влязохме в него. Там имаше кости на портокалчовци. Видяхме и истински портокалчовци. Те бяха кръгли топчета и имаха кръгли очи. Излязохме от музея и изведнъж се появи едно малко портокалче. То се казваше Порто. Сприятелихме се и то ми показа своята къща – кръгла, огромен портокал с широка врата и много прозорци. Всичко вътре беше кръгло и оранжево. Почерпи ме с вкусни портокали. Беше много забавно. Върнахме се у дома и аз бях много щастлива. Александра Пламенова Милчева 54 СОУ Св. Иван Рилски

Портокалия Един ден татко ми каза, че ще ходим в Портокалия и аз му казах, че се радвам. Мама ни подреди куфара, закусихме и тръгнахме. По пътя спукахме гума. Сложихме резервната и пак тръгнахме. Стигнахме в столицата на Портокалия. Настанихме се в хотел. Всички хора имаха оранжеви коси, бяха кръглички и дебелички. Вместо носове в средата на лицата имаха малки оранжеви топчета. Бяха портокалчовци и се запознах с дете портокалче. Всеки ден си играехме на площадката, докато дойде последния ден от нашата екскурзия. Татко ми каза да отидем да хапнем. Отидохме тримата – аз, тате и Портокалчо. Поръчах си пица и боб, а Портокалчо хапна една портокалова супа. После се разходихме по крайбрежието на Портокалия. Тръгнахме си, аз бях много доволен. Прибрахме се вкъщи. Мама ни се зарадва и всички бяхме щастливи. Георги Иванов Николов 54 СОУ Св. Иван Рилски

Ваканция в Портокалия Исках да отидем през ваканция в Портокалия. Мама и татко се съгласиха. На другия ден пътувахме. След като пристигнахме мама и тате платиха за хотел и се настанихме. На сутринта станахме, пихме портокалов шейк, ядохме портокалова супа и портокалов сандвич. Когато си хапнахме, отидохме в музей. Там имаше динозаври, имаше трицератроп, тиранозавър и всякакви други видове, които бяха направени от портокал. Видяхме и пирамида в Портокалия. Имаше поне сто портокала. Видях най-бързите коли в една автокъща, всички от портокал. След това се прибрахме в хотела. На другия ден отидохме на ресторант, поръчахме портокалов шиш, портокалов хляб, портокалови хапки. На следващия ден беше Хелоуин. Един човек беше облечен като вампир, друг - като мумия, като зомби и други неща. Аз се облякох като върколак. Много се забавлявахме, а около нас – безброй портокали… След ден си тръгнахме за вкъщи. Цялото семейство се прибрахме доволни и си обещахме, че ще отидем пак. Любомир Светославов Стойчевски 54 СОУ Св. Иван Рилски

Страната на нищонеправещите В страната на нищонеправещите всички хора мързелували. Те спели по цял ден, не ставали от леглата, не ходели на работа, не пиели кафе, не чистели и така всички къщи били мръсни. Един ден в страната на нищонеправещите дошъл кмета на страната на правещите, за да провери дали всичко е наред. Като видял, че целият град е мръсен казал на петнайсет от чистачите си: - Отидете да почистите страната на нищонеправещите. Като отишли и видели колко е мръсно, един от чистачите казал: - Чака ни много работа! Чистили месец, два и чак на третия успели да почистят всичко. Когато кметът на страната на нищонеправещите се събудил и видял колко е чисто, много му харесало. Той събудил всички останали и те били много изненадани. На всички много им харесало и решили от сега нататък да почистват къщите и улиците си. И всички заживели щастливо. Александър Любомиров Стайков 54 СОУ Св. Иван Рилски

Златка Чардакова