Снощи, докато в леглото бях и чудна книжка аз четях, в свят приказен се озовах и следното съзрях: В голям кораб аз бях и до Ирландия отидох. Там беше. - презентация

1

2 Снощи, докато в леглото бях и чудна книжка аз четях, в свят приказен се озовах и следното съзрях: В голям кораб аз бях и до Ирландия отидох. Там беше със замъци пълно навсякъде – зелено и синьо. С ракета до Марс полетях – марсианци и извънземни там видях. Със самолет в Англия се приземих и Стоунхейндж открих. И накрая с влак в моята родина се завърнах пак. Посрещна ме с ливади сочни, с цъфнали дървета, с красиви шарени цветчета. Ани

3 В приказния свят Една сутрин отворих очи и що да видя – бях в гората на Мечо Пух. Там бяха Кристофър Робин, Ру, Прасчо и Йори. Кристофър Робин каза: - Пух, затвори очи и брой до десет. После трябва да ни намериш. Той преброи и започна да ни търси. Но търсеше винаги на своите любими места. Тогава видя Кенга и й каза, че не може да намери приятелите си. Тя го посъветва да погледне на техните любими места. Например на Ру любимото място беше в пясъчника. И той наистина беше точно там! Пух се замисли и си каза, че щом Прасчо е малък, сигурно се е скрил в дънера. Погледна и той беше там! Остана да открие само мен и Кристофър Робин. Огледа се насам, натам и се затича към поляната. Там бях аз и ритахме топка с Кристофър, защото това е нашето любимо място. В този момент звънна часовника и трябваше да ставам за училище. Валентин

4 Моето приключение в света на музиката Дочух Малка нощна музика и видях как един баща пее хубава песен на своя син. Усетих аромат на цъфнали цветя с искрящи цветове, които греят през деня. Разбрах, че съм попаднала в омайната мелодия на песента Пролет. А Март ми показа първото кокиче, цъфнало в снега. Ето я река Дунав, по която Радецки гордо плува. Колко много обичам да пея за моята родина с високи сини планини, реки и златни равнини! Музикалното ми пътешествие завърши при една брезичка – самотна и тъжна, която аз развеселих и в това своето щастие открих. Деси

5 Обичам да чета книжки. Те са мои приятели. През книжната вратичка се пренасям в различни светове. Интересно ми е в Африка. Има красиви растения, вкусни плодове и необикновени животни. Качвам се на слонче, галя жирафче, докосвам камила, забавлявам се с маймунките. Играя с децата с шоколадова кожа. Моето пътешествие продължава в Австралия. Бягам с кенгуруто, наслаждавам се на птицечовката. Ах, колко е красиво на дъното на океана! И така всеки ден аз пътувам до различни места по света. Елате и вие с мен! Ники Николов Чудната врата

6 Моето приключение С Пипи Дългото чорапче имах среща. С нея аз на кораб бях и си приключенствах. Имах среща и с голяма дива котка, а със слона правих си разходка. Щом в гората влязох, ах, малкото момиченце с червена шапчица видях. - Аз при баба си отивам с кошничката пълна, лакомства да й даря и да си побъбрим. - Нека дойда с тебе – казах й веднага и по пътечката с нея аз забягах. Малко след това в храста шумна нещо. Приближих се и какво да видя – Бамби бе насреща. С малкото еленче играхме на воля. Докато се забавлявах, времето отмина и никога не стига с тази чудна книга! Грета

7 Разходка из морето Стоя на скалата и гледам замечтано към морето. Там долу, на повърхността, изплува един делфин, който ми предложи да ме разходи из морето. Речено – сторено и двамата потеглихме. Делфинът ми показа всичките си любими места. Запозна ме със своите приятелки русалките. Показа ми най-красивите коралови градини. След това ме върна на брега. Преживяването беше вълнуващо. Вероника

8 Чудната тръба Погледнах през една вълшебна тръба и видях света – кръгъл, шарен, разнообразен. Но какво ли е това? Планини зелени, океани сини, малки и големи животинки. В Африка жираф и слон крачат като за купон. Маймунки малки и игриви, банани хапват си щастливи. В океана син видях акула и делфин. Видях и малки рибки и весели скаридки. Завъртях тръбата аз и видях Дядо Мраз. Съзрях и бели мечки с уши като елхови клечки. Врътнах пак тръбата аз и се озовах у нас. Неделин

9 Чудната врата Приключението мое ще ви разкажа аз сега как Космоса обиколих просто ей така. С ракета аз летях и много планети видях. А звездите чудни бяха вечно будни. С извънземни имах среща в тяхната земя. Пуста и гореща – доста странна беше тя. И се върнах аз щастлива в моята страна - талкова красива, най-любима на света! Краси

10 Моето пътешествие Миналото лято ходихме на екскурзия в Родопите. Там посетихме Ягодинската пещера. В нея температурата целогодишно е 6 градуса, а навън беше 36. Като влязохме в пещерата, бяхме леко облечени и вътре ни стана доста студено, но красотите, които видяхме ни накараха да забравим за студа. Прожектори осветяваха многото сталагмити, сталактити и сталактони, които имаха много красиви и разнообразни форми. Обиколката в пещерата продължи почти цял час. На прибиране бяхме много доволни и щастливи от пътуването. Георги

11 Моето пътуване Един слънчев съботен ден ние потеглихме към манастира Кабиле край Ямбол. Влязохме вътре. Там имаше икони на светци. В градината растяха красиви дървета, цветя, имаше и керамични фигури. После разгледахме крепостта Кабиле. За да виждаме по добре цялата околност, се качихме на близкото възвишение Зайчи връх. От скалите се откри чудесна гледка. Докато бяхме нависоко, видяхме най- отдалечената порта и тръгнахме към нея. Като пристигнахме, спряхме за почивка. Доволни от дългата разходка, тръгнахме към дома. Алекс

12 При динозаврите Ще ви разкажа една история за огромни динозаври от праисторическия свят. Върнах се назад във времето преди 225 милиона години. Бях тръгнал на разходка с моите приятели, когато стигнахме до един много голям парк. Там имаше огромни влечуги. Това беше първата ни среща с динозаврите. Имахме късмет, че попаднахме на растителноядните платеозаври. Те бяха огромни, устите им бяха подобни на клюн. Имаха и нокти, с които захващаха дърветата. Стана ни интересно и тръгнахме по- навътре в парка. Там срещнахме още по-големи животни. Това бяха зауроподите. Те бяха цяло стадо. Поваляха на земята растения и цели дървета, без дори да забележат. Останахме много доволни от видяното в парка. Обещахме си пак да дойдем и да продължим оттам, където бяхме стигнали. Константин

13