Пекна пролетното слънце. Потекоха вадички по снежните полянки. Заиграха врабци по мокрите клони. Баба Стефана излезе с хурката. Седна на изсъхналия праг. - презентация

1

2

3 Пекна пролетното слънце. Потекоха вадички по снежните полянки. Заиграха врабци по мокрите клони. Баба Стефана излезе с хурката. Седна на изсъхналия праг и врътна вретенцето.

4 По едно време се чу весел вик: - Бабо, бабо! Насреща тичаше внучката й Цветанка. - Бабо, кокичето цъфнало!

5 Замлъкна вретенцето. Бабата усмихнато пое стръкчето и го загледа. - Защо го гледаш, бабо, така?

6 - Спомня ми детството, дъще. Първото кокиче, първото гласче на пролетта. Като тебе се радвах тогава.

7 - Вземи го, бабо! - Не, Цветанке, закичи се ти. Като него да бъдеш чиста и ранобудна! - Ще бъда, бабо! - каза Цветанка, закичи се с първото кокиче и весело запя: Цъфнало бяло кокиче, мома си плитка накичи!

8

9

10 Кои са героите на разказа? Къде се развива действието? Опишете картината в началото на разказа. Какво чува баба Стефана? Защо тича и вика внучката й? Какво си спомня бабата? Защо не иска да вземе кокичето? Какво пожелава бабата на своята внучка?

11

12 Пекна пролетното слънце. Потекоха вадички по снежните полянки. Заиграха врабци по мокрите клони.

13 пролетното слънце снежните полянки мокрите клони изсъхналия праг весел вик бяло кокиче

14 - Бабо, кокичето цъфнало! Замлъкна вретенцето. Бабата усмихнато пое стръкчето и го загледа.

15