Добрите стопани Асен Разцветников Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий къщичката.

Презентация:



Advertisements
Похожие презентации
Видове изречения по цел на изказване Автор:Диана Симеонова Цветанова 54 СОУСв.Иван Рилски.
Advertisements

АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ Асен Разцветников (псевдоним на Асен Коларов) е български поет, писател, преводач. Роден на 2 ноември 1897 г. в с. Драганово, Великотърновско.
п р о л е т с р я д а а п р и л с е д м и ц а д е н н о щ г о д и н а.
Съществително име 1.Кои думи са съществителни имена 2.Как ги откриваме в текст.
ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ. Ако сърце дава, а ръка не дава, нищо не става. Ако не посееш, няма да пожънеш. Бащина поука - синова сполука. Без труд почивката.
ИЛИАНА Т. ИЛИЕВА–ДЪБОВА Свети Мина бил войник в Египет. Христолюбивият Мина не стоял дълго време в армията, а се оттеглил в пустинята до град Котуан.
Запетаи в сложното изречение Български език ІV клас По учебника на Р.Танкова.
В мразовитото зимно утро мъжете от селото се събирали на мегдана. Магаренце с каручка носело бъчвата с вино, а мъжете веселото си настроение. Тръгвали.
Какво научих по роден край?. 1. На кой ред са изброени само членове на семейството? а) майка, учителка, деца; б) майка, баща, деца; в) чичо, леля, братовчеди.
Приказка от Витали Сутеев. Три котета - черно, сиво и бяло.
Асен Разцветников 1897 – 1951 г. Асен Разцветников е български поет, писател и преводач. Истинското му име е Асен Петков Коларов. Роден е в с. Драганово,
Стихчета и гатанки за безопасно движение от Борислав Ганчев ( Борко Бърборко)
Златка Чардакова 54 СОУ Св. Иван Рилски, София, /БАКУ, Азербайджан/
Моят мечо ПОЖАРНИКАР от Ангелина Жекова. Сам-самичък у дома е палавият Мишоран. И с кибрита си играе, зад пердето тънко сврян. Драска клечките мишлето,
Групи растения Автор: Д. Миленкова. Дървета Храсти Треви.
Зъбки – бели като гъбки Околен свят – 2 гр. Христанка Цачева – старши учител.
Дядовата ръкавичка Елин Пелин. Тръгнал дядо от Златица, изгубил си ръкавица.
Click anywhere to start the presentation Звук и буква В в Пей с мен Нина Кънева - Габрово.
Ран Босилек (Генчо Станчев Негенцов) е български поет, писател и преводач. Роден е в Габрово на 26 септември 1886 г. Учи в прочутата Априловска гимназия.
Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново.
Транксрипт:

Добрите стопани Асен Разцветников

Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей в къщи ален огън грей.

Имали си те козица, с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара, щом тревицата покара.

Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка: Ставай, пиле, стига нанка! Но невястата кротува и се прави, че не чува. Ставай мари, Мързелано! Луд ли си бре толкоз рано!

Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После с въже във ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невяста Мързеланка тежко сядала на сянка с почнатата от неделя чужда прежда и къделя.

Тъй минавали се дните, тъй живели те честити. Но случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там нашир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.

Бре, къде ли е ваджишка! рекла булката с въздишка. Потърси я, Мързелане! Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка.

Ще й видиш веч рогата на полянката в гората. Я недей ми дига врява! кипнал Мързелан тогава. Щом ти трябва прав ти път! Хе полето, хе лесът! Брава, тъй, ами че как! Аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!

И разсърдени тогаз, легнали си те завчас и сънували насън, че се гонят с меден звън две стада кози навън.

А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и завчас си я изял.

Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара. Ех въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка, криво-ляво щем прекара на света и без попара!

И занизали се дните, вечерите и нощите. И семейството лениво заживяло пак щастливо. Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочукал класовете, с меч пронизал листовцете и на къщицата крива счупил керемидка сива.

Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане рекла грижната съпруга, трябва да поставиш друга! На отново падна капка на съдраната ти шапка! Не съпругът й отвръща, грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и догде те зърна аз, всичко поправи завчас!

Бооже рекла Мързеланка, станала съм вече сянка! Делник-празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък а сега за Мързелана и зидарка пък да стана!

Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.

Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян, злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка пъргавица Мързеланка.

И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, нито въже, нито хурка, ни пък нисичка къщурка.