Добрите стопани Асен Разцветников Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий къщичката. - презентация

1

2 Добрите стопани Асен Разцветников

3 Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка. Ала дъжд ли се извий къщичката ще ги скрий, зимна буря ли завей в къщи ален огън грей.

4 Имали си те козица, с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета. Крехко в трема тя врещяла, с ясен звън ги веселяла и ги хранела с попара, щом тревицата покара.

5 Късно сутрин Мързелан дръпвал вехтия юрган и побутвал Мързеланка: Ставай, пиле, стига нанка! Но невястата кротува и се прави, че не чува. Ставай мари, Мързелано! Луд ли си бре толкоз рано!

6 Най-подире къмто пладне те надигали се гладни и си хапвали попара във гаванката си стара. После с въже във ръката той отивал във гората и събраните дърва сам отнасял във града. А невяста Мързеланка тежко сядала на сянка с почнатата от неделя чужда прежда и къделя.

7 Тъй минавали се дните, тъй живели те честити. Но случило се веднъж, че козицата им бяла, що свободно си пасяла в къра там нашир и длъж, се объркала в тъмата и изчезнала в гората.

8 Бре, къде ли е ваджишка! рекла булката с въздишка. Потърси я, Мързелане! Нищо няма да й стане! Ти ще видиш, че самичка ще си дойде таз козичка.

9 Ще й видиш веч рогата на полянката в гората. Я недей ми дига врява! кипнал Мързелан тогава. Щом ти трябва прав ти път! Хе полето, хе лесът! Брава, тъй, ами че как! Аз ще тръгна в тоя мрак да лудея по гората, ти пък скрий си тук главата и очаквай под юргана за попарата зарана!

10 И разсърдени тогаз, легнали си те завчас и сънували насън, че се гонят с меден звън две стада кози навън.

11 А в далечен пущинак, де не стъпва кози крак, Вълчо срещнал сам-самичка просълзената козичка, па любезно се засмял и завчас си я изял.

12 Дигнали се пак по пладне нашите ленивци гладни. Но не яли веч попара във гаванката си стара. Ех въздъхнал примирен Мързелан след някой ден, като имаме къщурка, въженце и пъстра хурка, криво-ляво щем прекара на света и без попара!

13 И занизали се дните, вечерите и нощите. И семейството лениво заживяло пак щастливо. Но веднъж над божи свят рукнал едър дъжд и град: изпочукал класовете, с меч пронизал листовцете и на къщицата крива счупил керемидка сива.

14 Слушай, мъжо Мързелане, няма то така да стане рекла грижната съпруга, трябва да поставиш друга! На отново падна капка на съдраната ти шапка! Не съпругът й отвръща, грижата за всяка къща на стопанката се пада! Я скочи ти като млада и догде те зърна аз, всичко поправи завчас!

15 Бооже рекла Мързеланка, станала съм вече сянка! Делник-празник, сряда, петък шетай пусти женски шетък а сега за Мързелана и зидарка пък да стана!

16 Никой труд си не направил и вредата не поправил. А дъждовната вода текла, текла за беда. Гнили ден из ден гредите и рушили се стените. И когато над света долетяла есента и един намръщен ден ревнал вятърът студен, в миг къщурката прогнила до основи се срутила.

17 Изпод купището жалко се измъкнал подир малко, цял във прах и пот облян, злополучни Мързелан. А с оскубана глава изпълзяла след това и нещастната стопанка пъргавица Мързеланка.

18 И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, нито въже, нито хурка, ни пък нисичка къщурка.

19